Come and be what you want.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Станете наши приятели.
Съб Авг 04, 2012 5:18 pm by Heinrich Kaiser

» Сватосай ме!
Нед Юни 03, 2012 10:21 pm by Алдур

» Запазвам си лика на ...
Пон Апр 02, 2012 5:47 pm by Алдур

» Пасивните герои на Алдур
Вто Мар 27, 2012 4:53 pm by Алдур

» Масово РП ...
Нед Мар 25, 2012 8:05 pm by Elena.

» Да докажем, че можем да броим до... 7 777?
Съб Мар 24, 2012 4:49 pm by Алдур

» Настроението ви с емотиконка?
Съб Мар 24, 2012 1:47 pm by Leonora Kaiser.

» Опишете настроението си с gif.
Съб Мар 24, 2012 1:47 pm by Leonora Kaiser.

» Аватар или подпис?
Съб Мар 24, 2012 1:42 pm by Leonora Kaiser.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 9, на Пон Мар 19, 2012 9:40 pm
Основни партньори.
The Host RPG


Share | 
 

 Гробището на града

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Leonora Kaiser.
Missis Chaos
Missis Chaos
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Гробището на града   Съб Мар 17, 2012 8:50 pm


Мястото, където душите на хората намират покой.


When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
but before the night is through,
I wanna do bad things with you.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elena o'Vallo
I'm a cowboy, baby!
I'm a cowboy, baby!
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Гробището на града   Нед Мар 18, 2012 2:22 pm

Днес се навършваха точно 11 години, от както изгубих Лиена- жената, която се грижеше за мен след смъртта на родителите ми. Спомените ми за нея вече започнаха да избледняват, вече все по-трудно се сещах за лицето и, за онези топли и пълни с любов и грижовност очи, с които винаги ме гледаше. Съжалявам само, че никога не успях да и кажа колко съм и благодарна всъщност, колко много значеше за мен. Ако не беше тя едва ли сега щях да съм тук, сред малкото оцелели след опустошителната война.
Излязох от работа по-рано, за да мога да дойда и да се прибера по светло. На всички ни беше известен престъпния свят тук, който вреше и кипеше с пълна сила. Не исках да рискувам да се превърна в поредната им жертва, в крайна сметка, колкото и студена да изглеждах от страни, си бях едно беззащитно момиче, изграждащо преградни стени около себе си.
Извървях няколко метра, докато стигна до гроба на Лиена. Той бе почти в началото на гробищния парк, тъй като по онова време смъртните случай не начисляваха голяма бройка. Застанах на колена до надгробната плоча, на която бе изписано с калиграфски шрифт името и. Прокарах ръка през буквите, спомняйки си най-хубавите си и ярки спомени с нея. Усмихнах се носталгично, с тъга към отминалото време. Поставих една бяла гладиола, цветята, с които винаги красеше интериора в апартаментчето. Въздъхнах дълбоко и се огледах, не очаквах да има много хора тук, но забелязах един познат силует в близост до мен. Ако паметта не ме лъже това беше жената на кмета - Лионора или нещо такова. Честно казано не и отдадох голямо значение, а отново се обърнах напред.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Leonora Kaiser.
Missis Chaos
Missis Chaos
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Гробището на града   Нед Мар 18, 2012 2:58 pm

Напоследък времето не ми стигаше за нищо. О, не че пропусках да отметна нещо, което съм си наумила, просто трябваше да действам все по-експедитивно и компактно, за да успея да направя нещата така, както самата аз искам. Естествено, многото задължения, които изникваха с всяка изминала секунда изискваха доста внимание, което не винаги можех да отделя. Поради тази причина бях започнала да събирам около себе си определен кръг от хора. На пръв поглед напълно случайни, така че да не може да се направи никаква връзка между тях, но всъщност бяха внимателно подбирани.
За какви цели?
Тепърва предстоеше да се изясни за околните, въпреки че в главата ми планът за действие беше начертан още от деня, в който стъпих в Сънсет Хил. От тогава-насам, аз внимателно дърпах конците на мрежата, която грижливо заплитах около градчето и жителите му, така че в крайна сметка самите те да поискат, напълно доброволно, да преминат в мои ръце.
Затова привидно напълно случайното ми посещение на гробището въобще не можеше да спада към "случайностите". Това момиче, тази Елена, ми трябваше. От години, ако не и векове, не бях срещала изумително същество като нея - да умее да разгадае кога ще удари последният час на някого. Плашеща и рядко-срещана дарба, която се ценеше високо от онези, които знаеха каква сила всъщност представлява.
А аз виждах потенциала.
Тънките токове изтракаха натрапчиво върху някакъв плосък камък, когато застанах зад русокосата. Знаех защо беше тук. За кого беше тук. Бях я проучила предварително. Нещо, което правех винаги.
- Беше чудесна жена.
Вероятно думите на съпругата на кмета, която не познава една възрастна дама биха прозвучали глухо и безсмислено в ушите на непознатата, но Леонора знаеше как да ги допълни, така че да придобият смисъл.
- Беше единствената, която знаеше за аборта ми и така и не разказа на никого, въпреки че можеше да го направи. Искам да ѝ се отблагодаря. Ти си Елена, нали? Отне ми известно време да проследя кое е детето, за което се е грижила. Надявам се, че си ти.
Лична тайна за лична тайна. Доверие за доверие. Такава беше цената. Леонора не я плащаше често, освен когато беше сигурна, че ситуацията ще ѝ се отплати поне двойно. В случая Кайзър беше убедена, че е привлякла вниманието на момичето и ако не друго, наполовина е спечелила битката за вербуването ѝ на своя страна.


When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
but before the night is through,
I wanna do bad things with you.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elena o'Vallo
I'm a cowboy, baby!
I'm a cowboy, baby!
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Гробището на града   Нед Мар 18, 2012 3:21 pm

Обърках се. Не знаех от къде започна. Първо защо жената на кмета ще се интересува от мен? Нима ще губи времето си да ме търси, само за да изрази благодарността си към Лиена? Едва ли. Имала съм възможността да се сблъскам с какви ли не хора през сравнително краткия ми до сега живот и определено персони като нея не биха заговорили някой като мен, заради едната благодарност. Но по думите и си личеше, че това което Лиена бе направила за нея бе заело място в нея и оставило следа. Бе нещо лично, нещо което не се споделя в непринудени разговори, за това и имах чувството , че нашия също нямаше да е такъв.
Изправих се бавно и затворих за миг очи. Обикновено, когато срещна някой, дарбата ми веднага отброяваше последния му час, но при нея числата в главата ми просто не изникнаха. Какво, безсмъртна ли беше? Оставих това настрана, после щях да се притеснявам за това. Смених обърканото си изражение и набързо се замислих над въпросите, които ми зададе.
-Да, аз съм. - потвърдих, а след това кръстосах ръце пред себе си. Това беше нещо като малката ми отбранителна позиция, когато ми се налагаше да разговарям с някой. Несигурност, сигурно това крещеше държанието ми в момента, но не беше нещо ново за мен.
-Беше добра жена, прекалено добра бих казала. - казах като допълнение на това, което тя ми сподели. Толкова ли лесно се доверяваше, или щеше да иска нещо в замяна на това, което вече знам? Въпросите прехвърчаха и се преплитаха в главата ми. Не попитах защо ме е търсела, и за какво по-точно ще съм и притрябвала, оставих на нея да продължи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Leonora Kaiser.
Missis Chaos
Missis Chaos
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Гробището на града   Пон Мар 19, 2012 3:56 pm

Малката беше предпазлива. Що се отнася до мен, това беше твърде ценно качество, което за жалост, не всеки притежаваше. Винаги ценях високо онези хора, които не могат да се доверяват лесно - това говореше, че са съвсем наред и с ума си. Само глупаци като Хайнрих взимаха всичко за чиста монета и не се двоумяха дали събеседниците им говорят пълната истина. А и работата ми изискваше дискретен човек, особено такъв, който не си отваря устата наляво и надясно, когато някой приятел го попита нещо повече защо ходи при жената на кмета толкова често. Понякога беше наистина досадно и най-важното пречеше на бизнеса.
Въздъхнах тихичко и бръкнах в хартиената чанта, която носех на ръката си. Измъкнах две бели рози - щеше да е твърде голямо съвпадение ако са гладиоли, но все пак бяха в същия цвят. Приклекнах леко, внимавайки да не намокря или изцапам скъпото си палто, след което се изправих, не откъсвайки синия си поглед от Лена. Не можех да ѝ отрека, че е истински красива. При това не от онези празни и кухи момичета, а от тези, които бяха личности. Истински и изразени личности, колкото и да не можеха да го разберат на този етап.
- Нищо прекалено не е хубаво, Елена. Прекалената доброта, прекалената злоба, прекалената зависимост, прекалената независимост. В крайна сметка човек трябва да намери златната среда, ако иска всичко да бъде перфектно.
Върху устните ми се разстла бегъл спомен за тъжна усмивка, който само след секунди се замени от тиха въздишка.
- Виж, извинявай за това, което ти казах преди малко. Не исках да те притеснявам с моите разочарования от живота. Просто исках да ти кажа, ме когато и да имаш нужда от нещо, трябва само да се обадиш. Предполагам знаеш коя съм. През първите години беше трудно да направя, каквото и да е било, но сега имам достатъчно свободно време и средства да компенсирам годините, които ми отне да намеря детето, за което Лиена се грижеше.
Кратко предложение, нищо повече. Необвързващо и съвсем не изпълнено със съжаление към русокосата госпожица. Мразех тези емоции, още повече, когато някой ги насочеше по мой адрес и затова избягвах да ги използвам върху околните.


When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
but before the night is through,
I wanna do bad things with you.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elena o'Vallo
I'm a cowboy, baby!
I'm a cowboy, baby!
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Гробището на града   Пон Мар 19, 2012 8:08 pm

Това беше наистина мило от нейна страна, но все още продължавах да не разбирам от къде идваше този интерес към мен. Не ми се вярваше визшепоставена персона като госпожа Кайзер да предлага моралната си подкрепа на всеки гражданин изпаднал в беда. Рядко се случваше някой да прояви интерес към особената ми личност, поради простата причина, че повечето предпочитаха да не затормозяват зациклилите си умове с нещо по-далеч от собствения им, скучен свят. Поне моето обкръжение беше такова, ако можеше да се каже, че служителите в рушащия се хотел и колегите ми от работа са такова.
Жената остави две рози в близост до гладиолите. Беше добре да знам, че освен мен има и някой друг, който да цени Лиена. Тя го заслужаваше. Може би звучеше така, сякаш я издигах на пиедестал, но дори и това не би стигнало да изразя огромната си благодарност към нея, която никога не получих възможността да покажа.
Разтърсих глава, за да прогоня излишните мисли, които винаги си прокрадваха път и занимаваха съзнанието ми с излишни проблеми. В момента трябваше да се съсредоточа върху събеседничката си. Честно казано, ако преди няколко дни някой ми бе казал, че ще стоя лице в лице с Лионора Крайзер и ще си говорим за това с какво съм привлякла вниманието и, щеше да получи само един жесток присмех от моя страна. Спомням си, че от малка харесвах тази жена. Винаги изглеждаше толкова елегантна, маниерите и винаги са допълвали образа и на една истинска дама, от нея лъхаше онази грациозност, към която нескрито мога да призная, че винаги съм се стремяла. Харесваше ми това, че впечатляваше и с ум, нещо което повечето красиви жени, компенсираха с външността си.
- Благодаря Ви. - гласът ми прозвуча като тих шепот, който се извиси в пространството. Прочистих леко гърлото си и продължих. - Но мога ли да попитам, поради каква причина сте започнали да ме търсите?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Leonora Kaiser.
Missis Chaos
Missis Chaos
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Гробището на града   Пон Мар 19, 2012 9:26 pm

Тръснах глава, но добре стилизираната ми прическа остана почти непроменена. Нито едно косъмче не помръдна от мястото си - сякаш не се намирах насред влажната мъгла, която обикновено се стелеше около гробището. Нормално. Обичах всичко около мен да е идеално. Бях перфекционистка, не го криех и дори бях горда от това. Понякога тези ми качества дразнеха околните, но ме интересуваше точно толкова, колкото какви са чувствата на плочката, върху която бях стъпила.
Кимнах на Елена съвсем леко, стискайки хартиения плик между пръстите си.
- Казах ти. Тя ми направи услуга, сега аз искам да се отплатя. Не я бях търсила дълго време, едва преди две години разбрах за смъртта ѝ и за теб. Докато те проследя от регистрите на града ми отне известно време. Надявах се, че ще те срещна тук. Идвам ... от време на време.
Посочих съвсем леко други две съсухрени телца на цветя, които стояха близо до надгробния камък. Наистина, последния месец бях редовен посетител на това място, надявайки се на непринудена среща с русокоската. Не исках да поставям хора, които да я наблюдават, защото несъмнено щеше да ги забележи, а това щеше да отслаби евентуалното доверие, което можеше да вложи в мен.
- Но каква глупава жена съм, не се представих. - пристъпих още една крачка към симпатичната девойка и подадох ръка, - Въпреки, че знаем как се казваме, аз ще повторя. Аз съм Леонора. Изключително ми е приятно да се запознаем най-накрая.
Наклоних очаквателно глава, опитвайки се да отгатна как ще реагира Елена. Изглеждаше ми като добро момиче, което е имало нещастен живот. Бях в добро настроение, очевидно, защото изпитах желание наистина да ѝ помогна поне за секунда да забрави немотията и тъгата.
Естествено, цена на благоволението ми имаше. Но тя нямаше да я заплати все още.
Имаше време.


When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
but before the night is through,
I wanna do bad things with you.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elena o'Vallo
I'm a cowboy, baby!
I'm a cowboy, baby!
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Гробището на града   Сря Мар 21, 2012 12:07 am

Поех ръката и, но плахо и не за дълго. Въпреки това се усмихнах широко. Хареса ми това, че се държеше толкова приятелски с мен, рядко ми се случваше да контактувам с някой за повече от минута и то все по неприятни причини. Това, макар моментно разнообразие, щеше да ми се отрази добре поне за следващите 19 години. Да, знам, звучах като изолирана от света хипарка, но не бях чак толкова лоша, нали? Просто не бях попаднала на някой, който да иска да опознае приветливата ми страна.
-Елена. - казах, допълнено с тих кикот. - о'Вало. - най-вероятно знаеше това, но бях свикнала да казвам цялото си име, харесвах си го. - Но за приятелите си съм Лена.
Надявах се да не приеме това грешно. Не и се подмазвах, и в това нямаше никакви опити да и се харесам, просто ми беше някак приятна. Не можех да се похваля с развито шесто чувство, защото вярата ми в него никога не е жънела успех и за това сега просто се отказах да го слушам. Лионора не изглеждаше злонамерена, а повярвайте ми, срещала съм много хора, които не са пропускали удобен момент да ми напомнят колко добри са в това да съсипват живота ми и колко безсилна съм пред тях. Може би трябваше да оставя всички онези предразсъдъци настрана и поне веднъж да се доверя на някой без съвестта ми да подлага всяко негово движение или дума под съмнение и дълбоко тълкуване. Реших да си оставя едничката надежда да не бъркам. Не че мислех да се сближавам кой знае колко с госпожа Кайзер, просто щях да приема това, че единствената и първоидея за срещата и е била подбудена от желанието и да се отблагодари на Лиена. Така бе най-разумно в случая.
На отсрещната алея стоеше жена, полагаща цветя на нечий гроб. За миг погледите ни се срещнаха и в съзнанието ми започнаха да се отброяват дните и. Не и оставаше много, а това ме натъжи. Натъжавах се всеки път, когато научех за нечий край, независимо колко време му предсказваше пагубния ми часовник. А с Лионора това не се случи, още една причина, за да се чувствам нормално около нея.
Мускулите на лицето ми се стегнаха и сведох поглед, поглеждайки несигурно в краката си, за да прикрия за току що случилото се. Знаех, че жената пред мен не бе глупава и сигурно щеше да разбере, че нещо се случва, но разчитах на нейната тактичност да не пита. Не ми се обясняваше за тази дарба. За това проклятие...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Гробището на града   

Върнете се в началото Go down
 

Гробището на града

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Wild, Wild West :: Sunset Hill :: Северната част-