Паркът на Сънсет Хил беше едно от предпочитаните места за Алдур. И затова, когато имаше време и случай често ходеше там. Както и в момента. Седеше на една пейка свил десният си крак и поставил го върху левия. А времето да споменем беше среден следобед.
Алдур поседя още известно време, през което свали крака си, след което се протегна, разкършвайки ръце и рамене и стана. Пое с нормална крачка по пътеката.

Младата дама се блъсна в атлетичното тяло на Алдур, толкова непознат за нея, колкото й бе непозната и Антарктида. Никога преди не бе виждала лицето му, нито пък походката или дори една извивка по тялото му й бе позната. А подправена и с невнимателност, малко бързане и достатъчно страх от залавяне, Анастасия бе лесна мишена, набутала се сама в нечии ръце. В момента, в който усети, че коляното й среща нечие друго, тя сее извърна на една страна, предпазвайки съществото в ръцете си. Носеше прекрасните черти на Пьотор, но очите й сякаш бяха излети от същият цвят като тези на Аня. Светлите му, макар и не руси, коси се полюшваха на къдрици около усмихнато личице, признак на неразбиране спрямо ситуацията, в която попадаха.
Рускинята залитна назад, но успя да се задържи, скривайки Зоя зад себе си. Малката й ръчичка бе успяла да помаха на големия чичко, преди да бъде засенчена от голямата сянка на Анастасия. Престъпницата отстъпи крачка назад, за да освободи пътя, сякаш изпитваше страх от предстоящ социален контакт с когото и да е тук. Възможността да бъде разпозната и евентуално заловена, макар все още да не бе посягала на никой в Сънсет Хил, бе достатъчно голяма, за да й бъде важно да остане незабелязана. Ако изгуби свободата си, нямаше на кого да остави Зоя, сещате се... дори да не я намираше за своя, не можеше да я изостави, беше нейна отговорност! В момента само нейна.
-Съжалявам, не съм искала!- някак машинално се оправда Настя, свела поглед към земята. Тъмната коса прикриваше половината й лице, а това бе бонус в днешния ден.

off: Съжалявам, че е така кратко ;хх

Алдур се спря след внезапния, ненадеен сблъсък. "Откъде се появиха" - мина набързо през ума му. А мисълта му се отнасяше за привлекателната тъмнокоса непозната и симпатичното русокосо момиченце. Определено бързаше в противен случай споменатият вече по - горе сблъсък най - вероятно щеше да бъде избегнат. Е да споменем, че и той беше леко разсеян. Впрочем стори му се притеснена от нещо, но разбира се. можеше и да греши.
- Няма нищо - отвърна той на извинението й. Усмихна се приветливо на детето и също помаха.


/извинявай за забавянето/