Come and be what you want.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Последни снимкиПоследни снимки  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Станете наши приятели.
Кафетерия "Виена" Icon_minitimeСъб Авг 04, 2012 5:18 pm by Heinrich Kaiser

» Сватосай ме!
Кафетерия "Виена" Icon_minitimeНед Юни 03, 2012 10:21 pm by Алдур

» Запазвам си лика на ...
Кафетерия "Виена" Icon_minitimeПон Апр 02, 2012 5:47 pm by Алдур

» Пасивните герои на Алдур
Кафетерия "Виена" Icon_minitimeВто Мар 27, 2012 4:53 pm by Алдур

» Масово РП ...
Кафетерия "Виена" Icon_minitimeНед Мар 25, 2012 8:05 pm by Elena.

» Да докажем, че можем да броим до... 7 777?
Кафетерия "Виена" Icon_minitimeСъб Мар 24, 2012 4:49 pm by Алдур

» Настроението ви с емотиконка?
Кафетерия "Виена" Icon_minitimeСъб Мар 24, 2012 1:47 pm by Leonora Kaiser.

» Опишете настроението си с gif.
Кафетерия "Виена" Icon_minitimeСъб Мар 24, 2012 1:47 pm by Leonora Kaiser.

» Аватар или подпис?
Кафетерия "Виена" Icon_minitimeСъб Мар 24, 2012 1:42 pm by Leonora Kaiser.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 46, на Вто Авг 15, 2023 4:39 am
Основни партньори.
The Host RPG


Share
 

 Кафетерия "Виена"

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Leonora Kaiser.
Missis Chaos
Missis Chaos
Leonora Kaiser.


Профил
ПисанеЗаглавие: Кафетерия "Виена"   Кафетерия "Виена" Icon_minitimeСъб Мар 17, 2012 8:18 pm

Кафетерия "Виена" F0b2272302af424995aa219a329a2c79-d4kgvh8
Според слуховете, човек често можеше да види тук кметът на града, който изглежда беше голям почитател на старовремския стил и прекрасното виенско кафе, което правеха.
Върнете се в началото Go down
Heinrich Kaiser
The One with The Power.
The One with The Power.
Heinrich Kaiser


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Кафетерия "Виена"   Кафетерия "Виена" Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 12:23 am

Явно пи падаше традиционалист. Или поне до този извод стигна, когато стъпките му неволно го заведоха до любимото му място в града дори по това време. Бледа усмивка се прокрадна по устните на Хайнрих, докато прокарваше пръсти върху оставените навън столове и маси. Собствениците на мястото, за разлика от другите, винаги ги оставяха. Бяха станали доста подобни кражби, но тук като че ли никой не смееше да се приближи. Може би беше заради фактът, че самият той имаше предпочитания към мястото? Вероятно. Даже бе повече от сигурно, че редовното му присъствие беше изиграло ролята на неволен протекторат, който защитаваше "Виена" от всякакви крадци.
Погледът му се плъзна за последен път върху старовремското обзавеждане и той обърна поглед на кафетерията. Пред него черната паст на нощта избълва солидно количество студен въздух, който буквално се заби в гърдите му, карайки го леко да потръпва. Дните бяха започнали да стават малко по-топли, но нощите си оставаха все така студени. Кайзър се усмихна на себе си, правейки асоциация с един определен човек, който познаваше и идеално се вписваше в тази категория - топла фасада, но студена същност. Мъжът прокара пръсти през леко мокрите си кичури коса и се намръщи. Ако не беше същата тази откачена персона сега щеше да се стои на топло, а не да обикаля улиците с влажна коса, току-що излязъл от банята. Но с Леонора не можеше да се спори и да се окажеш победител.
- Пф.
От устните му се откъсна облаче пара и Хайнрих понечи да тръгне към кметството, където щеше да остане да спи в кабинета си. За пореден път. Не си правеше илюзии, че бракът с Леонора е нещо свързано с чувства. Цялата работа беше с взаимна изгода - той я държеше под контрол, макар че тя не си признаваше, а тя разполагаше с легитимната власт да прави, каквото си поиска. Което беше по-добре, отколкото да води хайка престъпници и да опустошава града постоянно. Кайзър направи една крачка напред по пустата улица, когато чу някакъв звук. Не беше сигурен дали идва от сенките до кафенето или от самото кафене, но се обърна натам готов за всичко.
Върнете се в началото Go down
https://western.bulgarianforum.net
Dev Constantine.
Have you seen this person?
Have you seen this person?
Dev Constantine.


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Кафетерия "Виена"   Кафетерия "Виена" Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 12:04 pm

- Не прави нищо умно.

Гласът ми беше нисък, тих, може би заплашителен, но определено спокоен. Защото аз самата бях спокойна, макар и насочила пистолет към главата на... хм... кмета. Чудех се дали осъзнаваше, че свиването на една фаланга на показалеца на дясната ми ръка можеше да отнеме скъпоценния му живот в рамките на секунди. А усилието нямаше да е нещо кой знае какво, както и угризенията на съвестта, каквито при мен пък напълно липсваха. Единствените угризения, които изпитвах, бяха откакто сгазих неволно една котка. За човек не бих си направила труда да се самообвинявам.

Бях седнала на един стол пред кафенето, кръстосала крака, и дъвчех парченце шоколад, докато заплашвах кмета на града. Защо го правех ли?... Не можех да кажа със сигурност. Дори учените още спореха по този въпрос. Всъщност се заклех пред себе си, преди да умра, да направя всичко възможно след смъртта ми мозъкът ми да бъде дарен на някой медицински университет (ако има някъде оцелял такъв). Дълбоко вярвах, че ще помогне на специалистите в областта на психичните отклонения.

Въпреки че не бях луда. Защото ако бях луда, нямаше да знам, че съм луда, а аз знам, че съм луда. Което ме кара да се замисля каква игра на парадокси играех със себе си.

- Моля те, седни – замахнах с дулото на пистолета към свободния стол от другата страна на масата. – Ще е гадно, ако заради мен получиш разширени вени, толкова млад.

Метнах едно парче шоколад в устата си подпрях лакът на масата, с все още насочен пистолет към мъжа срещу мен. Нямах нищо лично против него, но ми беше много интересен... Чудех се дали се мислеше за недосегаем, защото ако наистина се мислеше за такъв, то с голямо удоволствие бих го свалила от облаците и то така, че да ме запомни. Всъщност, като се замислих, той може би ме бе познал.... В крайна сметка бяха разлепили постери с моята снимка насам-натам, призоваващи хората да сигнализират, ако ме видят. Но това не ми пречеше да размахвам оръжие пред лицето на кмета, на обществено място, в неговата територия.

Усмихнах се.

Върнете се в началото Go down
http://dream-on.freeforums.bz/
Heinrich Kaiser
The One with The Power.
The One with The Power.
Heinrich Kaiser


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Кафетерия "Виена"   Кафетерия "Виена" Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 1:33 pm

Е, да кажем, че беше готов за почти всичко, защото определено не очакваше да види точно тази персона да седи толкова необезпокоявана на един близък стол, хапвайки шоколад, а междувременно насочила и пистолет срещу него. От известно време из града имаше разлепени някой друг постер, върху които невъзмутимо стоеше лика ѝ, но освен това и името ѝ, Хайнрих нямаше много информация коя точно е жената срещу него.
А и как да има, като дори в средите, в които се движеше не се знаеше много за нея.
- Ах, мис Константин, каква приятна изненада. - отвърна спокойно тъмнокосият и дори се усмихна леко, - Наистина не мислех, че ще се срещнем толкова скоро и на това място.
Всъщност предполагаше, че рано или късно ще я види в някоя от килиите, които се намираха в затвора до кметството, но явно дамата беше достатъчно изобретателна, че да избяга на шерифите. Качество, което човек трябваше да ѝ признае, защото те не бяха някои случайни.
- Щом ме молите толкова любезно, наистина ще седна. - направи няколко бавни крачки, за да не изнерви случайно госпожицата и да отнесе някой друг куршум, - Чудесна вечер за разходки, стреляне и заплашване на хора с пистолети, а?
Настани се на срещуположния на нея стол и кръстоса замислено пръсти пред себе си. Нямаше смисъл да си задава въпроси като този какво иска тя от него, защото рано или късно Константин сама щеше да му каже. Нямаше и смисъл да приема ситуацията много по-различно от всеки друг разговор с член на фамилията Диверъл. Тези хора, дори и да не носеха оръжие, винаги го караха да застава нащрек - нещо, което му помогна значително и в случая.
Върнете се в началото Go down
https://western.bulgarianforum.net
Dev Constantine.
Have you seen this person?
Have you seen this person?
Dev Constantine.


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Кафетерия "Виена"   Кафетерия "Виена" Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 1:56 pm

Засмях се. Знаех ги тези номера. Нали и аз ги бях прилагала в началото, когато не се бях шлифовала достатъчно, за да избягвам успешно и без това късите ръчички на властта (или поне на мен ми се струваха къси). И въпреки това, трябваше да отбележа, че изглеждаше забавен човек. Но ще видим колко точно забавен.

- Можеш да загърбиш официалностите – казах, усмихвайки се, и затъкнах пистолета на кръста ми, за колана на дънките. – Не сме на пресконференция – бутнах шоколада към него. – Вземи си и си отдъхни. Няма да те убивам... все още.

Бях убила повече хора, отколкото си мислех – невинни, виновни, неутрални... На някои от тях дори не им знаех имената, не бях запомнила лицата им и дали с нещо са заслужили смъртта си. Някои бях убила, защото ме дразнеха, други по поръчка, трети бяха просто „на грешното място в грешното време”; което беше някак си наситено с далечна тъга, която едва смътно усещах. Понякога се ядосвах, че не можех да изпитам съжаление или угризения за всичко, което съм вършила, върша и ще продължавам да върша; но нямах друг шанс. Не знаех как бях станала такава, може би ключът бе в онази част от миналото, която не си спомнях; онази част, която Лионора обещаваше да ми разкрие. Не, че много държах да знам... Опасявах се, че може би имаше неща, за които ще е по-добре да бъда в неведение.

- Кажете ми, господин кмете, мислите ли, че човек може да бъде личност, ако не знае кой е всъщност? – въпросът ми не бе ни в клин, ни в ръкав, но просто исках да чуя мнението на Кайзър. Аз отдавна имах оформен отговор на този въпрос, но ми беше интересно да разбера какво мислят и другите.

Върнете се в началото Go down
http://dream-on.freeforums.bz/
Heinrich Kaiser
The One with The Power.
The One with The Power.
Heinrich Kaiser


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Кафетерия "Виена"   Кафетерия "Виена" Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 9:06 pm

Без официалности, а? Добре. Бледата звездна светлина се плъзна по продължение на ръката на Кайзър, който се опита да бръкне в джоба на палтото си, само за да срещне предупредителното вдигане на вежда от страна на госпожица Константин. Устните му се разтеглиха в усмивка и той поклати лекичко глава.
- Наистина ли искаш да чуеш отговора? - разтърси леко крайници, сякаш за да прогони натрапчивия вечерен студ, който беше плъзнал по цялото му тяло, включително и косата, която стоеше на малки твърди кичурчета, - Не всеки е готов за него, не и в пълния му смисъл, но мисля да пробвам. Изглеждаш достатъчно находчива.
Засмя се тихо, сякаш срещу него не е насочено дулото на пистолет и напълно небрежно си взе едно парченце от шоколада, след което го остави да се разтопи върху върха на езика си. Обичаше шоколад. Особено преди да пуши. Някак убиваше лютивият вкус на цигарите. Хайнрих отново поклати глава и за втори път посегна към джоба си, но този път доста по-уверено. Секунда преди събеседничката му да реагира по доста смъртоносен начин, обаче, от там изникна малък хартиен пакет с тютюн, листчета и филтър. Обичаше сам да си свива цигарите. Някак му доставяше удоволствие да усеща тютюна между пръстите си.
- Ако можех да избирам смъртта си, бих искал да изгоря като тази цигара. Безвъзвратно, разтваряйки се в дробовете на някой друг. Макар че, като се замисля ... ние сме като тези цигари. Някой си прави труда да ни свие грижливо, слагайки достатъчно тютюн, фубав филтър и опаковчица. А после идва друг човек и бавно ни изпушва, докато от нас не остане само пепел. И така, в крайна сметка се оказва, че цигарата не знае, че е такава. Това обаче не я прави нещо друго нали?
Докато говореше извършваше така любимия си ритуал, загъвайки грижливо хубавия тютюн в беличката хартия. Грижливо ѝ постави филтър, след което любезно я предостави на Константин. Знаеше, че обича да си играе с огъня, но не беше сигурен дали е способна да се справи с дима.
Върнете се в началото Go down
https://western.bulgarianforum.net
Dev Constantine.
Have you seen this person?
Have you seen this person?
Dev Constantine.


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Кафетерия "Виена"   Кафетерия "Виена" Icon_minitimeНед Мар 18, 2012 9:53 pm

Взех цигарата и я стиснах между устните си, всмуквайки дълбоко дима. Не изпусках от поглед мъжа – така щях да мога да следя всички негови действия и да предотвратя възможностите за игрички от негова страна... макар че ми се струваше прекалено умен, за да схване, че при мен игричките свършваха фатално, тъй като аз винаги бях победител. Трябваше да съм победител. Точно като в покера.

- Мисълта ти тече наистина интересно – издишах дима нагоре и погледнах цигарата си. Да... всички сме точно като цигарите. Изчезваме също както сме били създадени – на етапи, малко по малко, без дори да се усетим. Разтапяме се, на наше място идва реда на други, те също се разтапят и така до безкрайност. – И можеш да мислиш хладнокръвно, да не се паникьосваш в екстремни ситуации. Което е много хубаво, впрочем... Не приличаш на повечето политици.

Не отговаряш дори на описанието на съпругата ти., довърших наум. Лионора толкова говореше за него, че накрая реших да му направя една визита, за реша аз самата що за човек бе. Никога не се водех по мнението на другите хора. И никога не им вярвах. За да призная нещо за вярно, трябваше собственоръчно да се уверя в него. Както правех и в момента. Беше добре да съм недоверчива – не можеха да ме изпързалят лесно, макар и няколко пъти да успяха разни там копелета, които, разбира се, си го отнесоха заради това.

- Но се чудя дали мисълта ти тече бързо, когато се налага – казах и извадих пистолета, насочвайки го към кмета. И по-точно, към краката му. Дръпнах спусъка и страшен пукот с ужасна акустика отекна наоколо. Куршумът се бе забил в цимента, вдигайки облак пепел. Наблюдавах реакцията на мъжа с усмивка на уста, докато допушвах цигарата си.

Да, може би бях психично болна. Да, може би бях ненормална и имаше нещо наистина сбъркано в мен, че изпълнявам такива откачени поръчки, но какво можех да направя? Не, че нямах избор, обаче когато не си спомняш първите петнайсет години от живота си и някой, който те познава, ти предложи да ти каже всичко, в замяна на няколко услуги, би ли отказал?... Аз не бих.

Върнете се в началото Go down
http://dream-on.freeforums.bz/
Heinrich Kaiser
The One with The Power.
The One with The Power.
Heinrich Kaiser


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Кафетерия "Виена"   Кафетерия "Виена" Icon_minitimeПон Мар 19, 2012 10:01 pm

Явно обичаше да "нажежава атмосферата". Кой знае защо му допадаше това опасно-фаталистично държание, което малката имаше. "Малка" - определено, вероятно можеше да му е правнучка на хилядна степен, ако се вземеше под предвид истинската му възраст. Ако трябваше да се гледа тази за пред обществото ... е, тогава може би щеше да е с осем-десет години по-голям от нея.
Когато парчето метал отскочи в цимента между краката му, за секунда беше готов да отскочи назад и да разбие витрината на заведението, скривайки се зад близката маса. Досущ като в някой евтин екшън филм от началото на 21 век, но реши, че ще е по-добре да запази спокойствие. Тя ... нямаше да го убие. Да го нарани? Вероятно. Даже изглеждаше задължително, имайки се предвид опасното ѝ държание. Но не и да го убие. Нямаше изгода да го направи - не и толкова потайно. Трябваше да е показно, така че да го запомнят всички.
Лицето на Хайнрих потъмня от недоволството, което остави дълга бръчка върху челото му, докато отместваше единия си крак, изучавайки малката дупка, която куршумът беше оставил.
- Нима беше нужно, госпожице Константин? Искам да кажа ... изстрелът Ви само ще привлече вниманието на шерифите, а и на всичкото отгоре загрозни любимото ми кафене. - Кайзър се зае с цигарата и издиша струйка сивкав пушек, - Мисля най-вече хладнокръвно, мадам. Единственото нещо, което ме е запазило жив през годините. Но ми е интересно ... дама като Вас с такава зависимост от адреналина, как е оцеляла досега? Истински съм заинтригуван от Вашата личност.
И си беше така. Не бяха празни думи, които да притъпят вниманието ѝ, а напълно чиста монета, която кметът хвърляше на масата. Е, през повечето време работеше с такава валута, но си беше чисто постижение (за повечето хора) да говорят откровено с някой, който е насочил дуло към главата им.
Върнете се в началото Go down
https://western.bulgarianforum.net
Dev Constantine.
Have you seen this person?
Have you seen this person?
Dev Constantine.


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Кафетерия "Виена"   Кафетерия "Виена" Icon_minitimeПон Мар 19, 2012 10:37 pm

Определено бях очаквала толкова хладнокръвна реакция от човек като Кайзър. На другите сигурно би им изглеждало крайно странно, но не и на мен. Моите критерии за странно бяха... ами, странни. Доста високи, бих казала. Малко бяха нещата, които биха могли да ме впечатлят истински... сякаш бях видяла толкова много, че съм добила нещо като имунитет срещу думичката „ново”. За мен нямаше нищо ново, независимо дали изобщо някога съм го преживявала или не.

Протегнах се и тръснах цигара в пепелника на масата. Пистолетът продължаваше да е насочен напред. Погледът ми падна за момент върху щетите в цимента, преди с два пръста да хвана парченце шоколад и да го метна в устата си. Хм... Беше си доста нужно, ако трябва да съм честна. Все пак, бях дошла тук отчасти от любопитство, отчасти по поръчка на един човек, който (колкото и да не ми се искаше да го признавам) държеше живота ми в ръцете си. Или по-скоро – спомените, които на мен ми убягваха. Спомени, в които се криеха отговорите на всички онези въпроси, измъчващи ме нощем.

- Не знам – отговорих накрая. – Оцелявам... трудно. И не съм пристрастена към адреналина, не... – усмихнах се многозначително. - Робувам единствено на свободата.

Нямах телефон. Нямах постоянен адрес. Нямах сигурни пари в джоба. Нямах нищо, на което бих могла да служа и към което да имам някаква отговорност. Освободена от такива неща, аз летях с вятъра и правех всичко, което поискам. Така или иначе нямаше какво да губя, нямаше какво да ме спира. Ако някога ме убиеха, само аз щях да пострадам. Нямах роднини, за които да съм осведомена и нямаше да липсвам на никой, ако някой ден този начин на живот ме доведеше до портите на Ада. О, да... Раят за мен бе зачеркнат от списъка.

- А Вие, Кайзър, как съумявате да живеете така... спокойно? На едно място... – бедна ми беше фантазията, а аз имах богато въображение, как някой можеше да живее спокойно, безопасно, да носи отговорността за цял един град и да не се притеснява от този факт... Аз не бих могла да живея така. Заинтересована наклоних глава. - Не ви ли задушава този начин на живот?
Върнете се в началото Go down
http://dream-on.freeforums.bz/
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Кафетерия "Виена"   Кафетерия "Виена" Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 

Кафетерия "Виена"

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Wild, Wild West :: Sunset Hill :: Главната улица-