Come and be what you want.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Станете наши приятели.
Съб Авг 04, 2012 5:18 pm by Heinrich Kaiser

» Сватосай ме!
Нед Юни 03, 2012 10:21 pm by Алдур

» Запазвам си лика на ...
Пон Апр 02, 2012 5:47 pm by Алдур

» Пасивните герои на Алдур
Вто Мар 27, 2012 4:53 pm by Алдур

» Масово РП ...
Нед Мар 25, 2012 8:05 pm by Elena.

» Да докажем, че можем да броим до... 7 777?
Съб Мар 24, 2012 4:49 pm by Алдур

» Настроението ви с емотиконка?
Съб Мар 24, 2012 1:47 pm by Leonora Kaiser.

» Опишете настроението си с gif.
Съб Мар 24, 2012 1:47 pm by Leonora Kaiser.

» Аватар или подпис?
Съб Мар 24, 2012 1:42 pm by Leonora Kaiser.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 9, на Пон Мар 19, 2012 9:40 pm
Основни партньори.
The Host RPG


Share | 
 

 По улиците на Сънсет Хил, преди една седмица.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Dev Constantine.
Have you seen this person?
Have you seen this person?
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: По улиците на Сънсет Хил, преди една седмица.   Нед Мар 18, 2012 11:16 pm

Никога не ме е било страх от мрака. Или поне не през последните пет години – единствените, които си спомнях; останалите петнайсет бяха погребани в неотбелязан гроб някъде в дълбините на подсъзнанието ми, където да не можех да ги достигна. И този факт малко ме дразнеше, защото аз бях закоравял престъпник, убиец, крадец, а дори не знаех защо. Бях сигурна, че отговорът бе в онзи период от живота ми, спомените за който бях изгубила. Но нямаше значение сега.

Бях ядосана. Заради една глупава грешка, загубих всичките си пари на покер – нещо, което беше непростимо за мен. Бях добра в покера и това беше толкова... нелепо. Не си зададох въпроса какво щях да правя сега, без пукната пара, защото знаех точно какво щях да направя. Бях го правила и преди и определено нямаше да е нещо ново или трудно; щом веднъж успях да обера банка съвсем самичка, без да ме пипнат, какво оставаше за някой човечец, разхождащ се сам в тъмното? Щеше да е толкова лесно, колкото да отнемеш близалката на малко дете.

Както си вървях по тротоара, моментално свих в една задънена улица, скривайки се в сенките така, че да виждам кой минава покрай мен, но мен да не могат да ме виждат; и зачаках. По улицата не се мяркаше жива душа и след десет минути вече започвах да губя търпение, когато по едно време от долу се зададе някакъв мъж. Тихо извадих пистолета си и зачаках идеалният момент, когато мъжът беше достатъчно близо, за да изскоча от скривалището и да пресека пътя му, насочвайки пистолета към лицето му.

- Не прави нищо умно – предупредих го с тон, по-твърд от цимента под краката ни. – Не ти го препоръчвам.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://dream-on.forumotion.com/
Андрю Ривърдейл
I'm not afraid of dying
I'm not afraid of dying
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По улиците на Сънсет Хил, преди една седмица.   Пон Мар 19, 2012 8:21 pm

Раз,два,три крачеше бавно и уверено по улицата.Спря за секунда и погледна към ръцете си,които сякаш не бяха негови,а на някой друг.Толкова млад ,а толкова стар.Животът му изтече пред очите,годините минаваха пред очите му като бързи коли по магистралата,а той изглеждаше едва на 20 години.Толкова странно,толкова свръхестествено;като по филмите.От една страна изникваше въпроса:Защо точно на мен,с какво съм го заслужил?Това дар ли беше или..поредния капан на съдбата?
Но трябваше да се радва ,а не да намира отрицателното в случая.
Да се върнем на темата за тъмната улица из Сънсет Хит.Вървеше си спокойно и си подсвиркваше с уста някаква незнайна мелодия от войнишките му години.
Тя единствено пронизваше тишината на ноща.Всичко беше спокойно,но ръцете на съдбата се бяха намесили и сложиха край не само на спокойството му,но и на красивата вечер.Две ръце бяха обгърнали тялото му,а той не почувства страх;може би защото беше бивш военен или защото беше хибрид?Кой знае?Никой.Почувства се не уплашен ,дами и господа,а в безопасност.Колко странно?Кой от вас може да се похвали с това,че някакъв непознат го напада с цел да го обере или убие и да се чувствате така?Само тези ,които не знаят цената на живота и се мислят за великите безсъртни!
Ръцете бяха женски.Той въздъхна и изви ръката на жената казвайки й:
-Сгрешила си човека,скъпа.-прошепна в ухото й и я пусна, а тя отскочи назад.
-Не се плаши,аз няма да не нараня,но за теб не съм сигурен.Мил ми е живота.-засмя се и я огледа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://reintown.forumotion.com/forum
Dev Constantine.
Have you seen this person?
Have you seen this person?
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По улиците на Сънсет Хил, преди една седмица.   Пон Мар 19, 2012 8:42 pm

Рязко се изправих и отметнах назад коса. По устните ми се разля широка усмивка. Винаги съм си казвала първо да разбера с кой си имам работа, преди да нападам, но сега се налагаше да рискувам, пък и, ако трябваше да съм честна, изобщо не си бях помисляла за това малко златно правило... Благодарение на което всъщност бях попаднала на много интересен човек. Бяха малко тези, които не биха се паникьосали и биха взели нещата в свои ръце толкова умело, обезоръжавайки опитен рецидивист като мен. Е, може би не чак толкова опитен.

- О, да, недей да бъдеш сигурен – усмихнах му се и го изгледах с предизвикателен поглед. В очите ми горяха дяволски пламъчета. Бях твърде любопитна, за да си позволя да бъда разумна... Макар че не си спомням изобщо някога да съм била. – Убила съм сигурно повече хора, отколкото е числото на годините ти.

Не знам дали бях попаднала на човек или на нещо друго, затова си отворих тази вратичка. Рано или късно щях да разбера що за създание бе набелязаната ми жертва. Насочих пистолета към краката на мъжа и изпразних няколко куршума, които се забиха в цимента и вдигнаха прах. Пукотът отекна в тихата улица с ужасна акустика и определено някой бе чул, но не ми пукаше.

- Няма да е проблем да прибавя още един към бройката. Щом животът ти е мил, бъди така добър да благоволиш да бъдеш благосклонен да ми дадеш всичките си пари – усмихнах му се с най-чаровната си усмивка. В някой друг живот може би щях да бъда актриса, доста успешна при това... По дяволите, трябваше да престана с това. Прекрасно знаех, че съм боклук, защо продължавах да се правя на важна пред себе си?... – Благодаря ти предварително.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://dream-on.forumotion.com/
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По улиците на Сънсет Хил, преди една седмица.   

Върнете се в началото Go down
 

По улиците на Сънсет Хил, преди една седмица.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Доказателството, че древните египтяни са идвали по наши земи преди 4000 г.
» Бях свободомислещ, преди да умея да мисля.
» Двойственият живот на една вещица
» КОГАТО МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ... ЕДНА ЗВЕЗДА УМИРА
» останки от животни от преди милиони години

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Wild, Wild West :: Алтернативни светове :: Миналото-