Раз,два,три крачеше бавно и уверено по улицата.Спря за секунда и погледна към ръцете си,които сякаш не бяха негови,а на някой друг.Толкова млад ,а толкова стар.Животът му изтече пред очите,годините минаваха пред очите му като бързи коли по магистралата,а той изглеждаше едва на 20 години.Толкова странно,толкова свръхестествено;като по филмите.От една страна изникваше въпроса:Защо точно на мен,с какво съм го заслужил?Това дар ли беше или..поредния капан на съдбата?
Но трябваше да се радва ,а не да намира отрицателното в случая.
Да се върнем на темата за тъмната улица из Сънсет Хит.Вървеше си спокойно и си подсвиркваше с уста някаква незнайна мелодия от войнишките му години.
Тя единствено пронизваше тишината на ноща.Всичко беше спокойно,но ръцете на съдбата се бяха намесили и сложиха край не само на спокойството му,но и на красивата вечер.Две ръце бяха обгърнали тялото му,а той не почувства страх;може би защото беше бивш военен или защото беше хибрид?Кой знае?Никой.Почувства се не уплашен ,дами и господа,а в безопасност.Колко странно?Кой от вас може да се похвали с това,че някакъв непознат го напада с цел да го обере или убие и да се чувствате така?Само тези ,които не знаят цената на живота и се мислят за великите безсъртни!
Ръцете бяха женски.Той въздъхна и изви ръката на жената казвайки й:
-Сгрешила си човека,скъпа.-прошепна в ухото й и я пусна, а тя отскочи назад.
-Не се плаши,аз няма да не нараня,но за теб не съм сигурен.Мил ми е живота.-засмя се и я огледа.