Come and be what you want.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Станете наши приятели.
Съб Авг 04, 2012 5:18 pm by Heinrich Kaiser

» Сватосай ме!
Нед Юни 03, 2012 10:21 pm by Алдур

» Запазвам си лика на ...
Пон Апр 02, 2012 5:47 pm by Алдур

» Пасивните герои на Алдур
Вто Мар 27, 2012 4:53 pm by Алдур

» Масово РП ...
Нед Мар 25, 2012 8:05 pm by Elena.

» Да докажем, че можем да броим до... 7 777?
Съб Мар 24, 2012 4:49 pm by Алдур

» Настроението ви с емотиконка?
Съб Мар 24, 2012 1:47 pm by Leonora Kaiser.

» Опишете настроението си с gif.
Съб Мар 24, 2012 1:47 pm by Leonora Kaiser.

» Аватар или подпис?
Съб Мар 24, 2012 1:42 pm by Leonora Kaiser.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 9, на Пон Мар 19, 2012 9:40 pm
Основни партньори.
The Host RPG


Share | 
 

 Създаване на гражданин.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Heinrich Kaiser
The One with The Power.
The One with The Power.
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Създаване на гражданин.   Съб Мар 17, 2012 1:09 am

Тук пускайте своите герои, които ще бъдат гражданите на Sunset Hill. Това, разбира се, далеч не значи, че ще са обикновени или безинтересни. О, не. Това е само тяхната отправна точка към едно по-високо стъпало в йерархията като - аристократ, ако имат достатъчно пари и кметът ги одобри или известен престъпник, ако желаят да живеят извън закона. А може би самият закон в лицето на шерифите? Вие избирате.

1. Име

- прякори
- псевдоними

2. Възраст: Имайте предвид, че Третата Световна е била преди 17 години. Това значи, че ако героят ви е по-голям, то той може да е роден във всяко кътче на Земята.
3. Раса: Малко разяснения.
4. Социален статус Богат, беден.
5. Занимание/работа: Без шериф и престъпник.
6. Външен вид
( към снимката тук добавете и 3-4 реда описание )
- лик на героя.
7. Характер
( да не е под 5 реда)
8. История: Първо вижте историята на форума и тогава нагодете своята към нея.
(нека бъде най-малко 7-8 реда)
9. Дарба: Повече - тук.
( изберете си ДВЕ.)
10. Допълнително
(всичко останало, което сметнете за нужно да споменете за героя си)


Oh, yes, now I remember.

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://western.bulgarianforum.net
Elena o'Vallo
I'm a cowboy, baby!
I'm a cowboy, baby!
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   Нед Мар 18, 2012 1:04 am



#Име : Елена Мери-Алис о'Вало или просто Лена (Името и носи дълбоко послание, оставено от родители и, но тъй като те загиват по време на войната, когато Ели е била невръстно пеленаче, не успява да разбере за него. Първото си име получава като производно на това на дядо си - Елиът. Той е бил генерал на една от най-добре обучените Парижки войски по времето, когато войната е била в зародиш. Бил е мъдър, смел и достоен човек и именно с надежда тя да наследи тези характеристики. Мери и Алис са двете имена, за които родителите и са спорели, и като знак за хармонията в която е протичал и съвместния им живот, са решили от да свържат имената в едно.)

#Възраст : 19 години.
#Раса : Средностатистически гражданин. (Или поне за такъв се представя.)
#Социален статус : Нито богата, нито бедна. Поддържа нормално финансово ниво, достатъчно за да задоволява нуждите си.
#Занимание/Работа : Тук нещата са противоречиви. Елена е работливо момиче, но трудно се задържа на една работа за по дълго от няколко месеца, поради изключително бързо проявяващата и се отегчителност и непостоянността и. Подвизавала се най-често като сервитьорка, макар от малка да не симпатизира на тази професия.
#Външен вид : Често бива определяна като безпогрешно копие на майка си. От малка Лена притежава онази кукленска красота, която кара всички да се влюбят в нея от пръв поглед. Има идеално разположени лицеви пропорции - очите и, оформени в красива елепсовидна форма, сливат най-красивите нюанси на зеления цвят, в който често може да се доловят и златни нотки. Има добре изразени, високи скули и малко право носле. Усмивката и е лъчезарна и топла, но рядко може да намери място на красивото и лице. И въпреки нечестото си усмихване, дори и сериозна, Лена все още излъчва онази студена красота, която често бива бъркана с онази наивна гордост, познати ни от многото фалшиви момичета. Белите и зъби следват идеална, красива линия. Косата, златисто руса, се спуска по гърба и на красиви вълни и достига малко над кръста. Мека, жизнена и бляскава, косата на Лена е нещото, към което тя е най-пристрастена. Трудно може да се очаква от момиче като нея да полага такива неимуверни и постоянни усилия, за да поддържа косата си здрава и красива, но при липса на други хобита, това беше нейното импровизирано такова. Обича да се облича в предимно топли цветове, често съчетавайки различните стилове, но винаги сполучливо. Новаторка в модата, но единствено в собствения си гардероб, не обича да налага възгледите си върху другите, а и се дразни, когато види, че някой е копирал идеята и. Обича да е различна и уникална, а дрехите са отлично спомагателно за този малък неин фетиш.

#Характер : Чертите в характера на младата девойка са или твърде крайни, или твърде странни. Никой почти никога не е успявал да я разгадае напълно, а ако някой някога го е правил, обикновено не е успявал да свикне с хилядите детайли в него. Лена е от хората, които не обичат да говорят за себе си, потайна е и непредсказуема в повечето случаи. Но за сметка на това е прекрасен приятел, винаги готов да помогне със съвет или поне с рамо, на което да поплачеш. Често мени мнението си и обикновено винаги го прави в последния момент. Непостоянна е, бързо се отегчава, а това доста и е пречело както в личен, така и в социален план. Изключително е злопаметна, независимо кога и по какъв начин си я наранил или обидил ще го помни до гроб и при всеки удобен момент ще си го връща малко по-малко. Нещото, което най-много харесва в себе си е търпението, което притежава в огромни количества. Не се притеснява да казва какво иска, или какво мисли. Живота, или по-скоро хората, които са били някаква част от него са я научили, че смирението и подчинението не водят до никъде. Обича да се справя сама с всичко, не иска, не търси и не обича да получава помощ. Тази крайност оформя като част от характера си, за да прикрие слабостта, която също заема огромна част в характеристиката и, въпреки че малко хора са я усещали. Да изглежда слаба в очите на хората е нещо, което винаги се е опитвала да избегне. Може би отстрани изглежда студена, но ако успееш да достигнеш до сърцето и и да си намериш местенце там, ще разбереш, че всъщност е един любвеобилен човек, всеотдаен и способен да обича истински.

#История:
Историята на Лена проследява една безспирна поредица от несрети и несгоди. Загубва родителите си по време на войната, в една студена, зимна нощ. Те биват брутално убити от съпротивата, но благодарение на майка и, която успява да я скрие добре, Елена остава жива. Осиротява една на две годинки, когато войната вече предвижда края си. Намерена е от една самотна старица, чието благородно сърце я подтиква да вземе малкото момиченце и да се погрижи за него. Със себе си Елена е имала писмо, написано от родителите и в случай, че нещо като това се случи. Чрез него тя разбира за тях и историята им, запазва имената си, а в плика намира и снимка на родителите си, която носи винаги със себе си и до днес.
Старицата заминава с Елена за Сънсет Хил, където се заселват и заживяват. Но пораствайки, Елена изгражда труден и почти непоносим за околните характер. Единствено тя е била способна да се разбере със себе си и това е главната причина за липсата и на приятели и изобщо каквото и да е обграждащо общество. Никога не се съмнява в правотата си, за това и избягва да влиза в спорове, просто защото знае изходната точка още преди да са започнали.
Израства заобиколена от разкази за войната, благодарение на жената, която я отглежда. Още от малка проявява неистов интерес към четенето и по-точно фантастичните разкази. Богатото и въображение и позволява да се пренася във всяка една история и да я съпреживява с героите. Изрисува светове в главата си, до които ако света имаше достъп, щеше да се изуми и изкрено възхити.
За съжаление, когато Елена става на 8, жената умира от дълбока старост. Принудена е да отиде в сиропиталище, където обстановката е била далеч от приятна и уютна. Останалите деца никога не успяват да я приемат, а възпитателите никога не проявяват никакъв интерес към нея. Бивайки аутсайдер за остатъка от престоя си там, това я затваря в нейния си собствен свят дори повече от преди. Единствената надежда, която таи в себе си е това, че може би някой ден всичко ще си дойде на мястото и ще срещне някой, който да е също толкова странен и неразбран от другите, за да може заедно да се допълнят в една красива за тях идилия.
Навършвайки пълнолетие тя напуска сиропиталището с огромен страх към разкрилия се свят пред нея. Трудно си намира работа и първите няколко месеца прекарва по хотели, където единствената атракция бяха невиждани преди от нея насекоми. Изключително добре опознава престъпния свят, имайки в предвид стотиците предложения, които получава за да стане час от него. Е, спазвайки някакви собствени принципи, тя отказва на всяко едно от тях, макар да са били повече от изкушаващи. За това счита себе си за един нормален и дори скучен гражданин на това градче. Добре е запозната с двете враждуващи фамилии, но никога не се е интересувала дълбоко от техните конфликти. Всъщност, колкото и повърхностно да прозвучи, рядко се интересува от нещо дълбоко.
Но това към което, в момента се стреми е живот, далеч от престъпническия този, далеч от измамническия този, далеч от света на самозабравените аристократи, живот в който ще си господарства сама, дори и това да я обрече на самота и изгнаничество. Е, няма да и е за първи път.

#Дарба : Дарба? Не. Проклятие го наричаше Елена. Имаше странното и омразно от нея умение да разбере точно кога ще приключи нечий живот. Това винаги я е натъжавало, независимо от това каква продължителност ще се изпише в съзнанието и. Никога не е споделяла с никого за "дарбата" си, за да избегне глупави и неудобни въпроси, на които няма да може, а и няма да иска да отговори. За щастие дарбата и е само една, защото знаейки късмета си, другата щеше да е дори още по-опустошителна в морален аспект от тази.

#Допълнително :
-Не може да се похвали със стратегическо мислене, за това в сложни ситуации винаги залага повече на хитрост и късмет, който често предпочита да я остави да се справя сама.

-Пуши много, но е твърдо против алкохола.

-Обича да се грижи за цветя, но това е рядкост поради радиацията, която е убила повечето растения.

Лик : Dianna Agron


Последната промяна е направена от Elena o'Vallo на Нед Мар 18, 2012 1:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Leonora Kaiser.
Missis Chaos
Missis Chaos
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   Нед Мар 18, 2012 1:17 am

Чудесен герой. Одобрена си, след малко сменям ранга и групата ти. Добре дошла.


When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
but before the night is through,
I wanna do bad things with you.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алдур
I'm a cowboy, baby!
I'm a cowboy, baby!
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   Нед Мар 18, 2012 3:08 am

1. Име: Истинското е Алдур, но сега използва Ал МакТарал. Просто истинското звучи малко странно. Нека остане Алдур като ник
2. Възраст: Изглежда на 24, но истинските са много. Ама наистина много
3. Раса: хибрид м-у ангел и демон
4. Социален статус: Богат е, но не може да се каже, че е много богат.
5. Занимание/работа: Без шериф и престъпник.фермер
6. Външен вид
Алдур има кафяви очи и средно дълга светло кестестенява коса. С ръста си от 188см. и фигурата си пре спокойно може да работи като модел или актьор. Всъщност преди войната на няколко пъти е бил и двете. Облича се в естествени материали, но рядко в кожа. Също така рядко слага костюм.
- лик на героя.Даниел Годард
7. Характер
( да не е под 5 реда) Алдур обикновено е спокоен и даже за повечето изглежда като непукист. Но това не е съвсем така, дори понякога е доста импулсивен. Верен приятел, но също така и безмилостен враг. Много рядко ще го срещнете в бар или дискотека (в Сънсет Хил има ли такива?), което съвсем не значи, че не обича дасе забавлява. Чисто и просто предпочита тишината и спокойствието сред природата. Не пуши и рядко пие алкохол, само понякога си позволява чаша бира или вино. Освен това не яде месо или яйца.
8. История: Първо вижте историята на форума и тогава нагодете своята към нея.
(нека бъде най-малко 7-8 реда)Рая и ада воюват от началото на времето. Група ангели обаче се уморили от безкрайните битки и решили да потърсят някое спокойно място далеч от войната . Открили такова, но там срещнали демони. Тъй като и двете групи желаели едно и също сключили примирие и заживеели заедно. А с времето се оформили ангело-демонски двойки, някои от тях създали потомство. Алдур и по-големият му брат Болинтар* са такова потомство, синове на архангел на име Тарал* и демонка. Тук ще споменем, че се родили общо 7(седем деца: Линариан* с прякор Ратма*, две неизвестни момчета, Болинтар, неизвестно момиче, самият Алдур и Натил*. Те са първите хибриди м-у ангел и демон. Отначало живеели нормално, но все пак ангели и демони е почити невъзможно да съжителстват мирно. И се разделили. Причините за раздялата ще ви ги кажа по-късно, но не била мирна и вината е на родителите. Болинтар и Алдур се установили земите на днешна България, където големият брат станал крал на местните племена, а малкия негов съветник. И двамата били съгласни, че трябва да защитят земите си, най-вече от демонски атаки, но не и как най-добре да го сторят. Болинтар смятал, че ще стане само, чрез сила и развиване на бойни умения, а Алдур, че трябва да са в единение с природата. Всеки приемал и уважавал философията на другия, но държал на своята. Така, че Алдур събрал привържениците си и се отделил в горите, като братята си обещали да си помагат в нужда. години по-късно имало нападение водено от един от владетелите на ада. Алдур и брат му отблъснали нападението, като наранили дори владетеля на ада. Обаче това станало с цената на много жертви и разрушение останало в историята като Потопа. Освен това Алдур изпаднал в кома за дълго. Събудил се през ранното средновековие. През следващите векове обикаля по света, заседявайки се за известно време на 1 място, след което изчезва с цел да запази прикритието си на хибрид. Войната го сварва като студент по медицина. Мобилизират го. Първоначално служи в лазарета, но после способностите му(поне някои) се разкриват и влиза в състава на отряд със специално назначение. В края на войната обаче всички освен него загиват. Алдур пък изчезва безследно. Всъщност през времето, което го е нямало е прекарал около две години в усамотение, а после е търсил оцелели. От няколко години е в Сънсет Хил
9. Дарба: Първата му дарба е да владее 4-те елемента:вятър, огън, вода и земя. Втората да общува с животните
10. Допълнително Свири на цитра и хармоника
- Владее множество езици
- Майстор в няколко вида бойни изкуства
- Може да умре само при природно бедствие или ако бъде обезглавен.
- В добри отношения със сем. Ривърдейл и съответно не се разбира с Диверъл.
* Мисля да ги използвам като пасивни герои

Ако трябва сутринта ще допълвам или променям
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Leonora Kaiser.
Missis Chaos
Missis Chaos
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   Нед Мар 18, 2012 3:21 am

Одобрен.
И да, в Сънсет Хил има и такива места като барове и дискотеки.


When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
but before the night is through,
I wanna do bad things with you.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алдур
I'm a cowboy, baby!
I'm a cowboy, baby!
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   Нед Мар 18, 2012 3:23 am

Благодаря
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Итън Уедървил
I'm a cowboy, baby!
I'm a cowboy, baby!
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   Пон Мар 19, 2012 4:40 pm

1. Име: Итън Уедървил
- прякори: Тъни, Уеди, Тънчо, "Хранилката" - гениален прякор, измислен му от един приятел заради факта, че разнася храна по домовете.
2. Възраст: 20 годишен.
3. Раса: Вещер. Или по-точно човек с наследствени магически способности.
4. Социален статус: Беден
5. Занимание/работа: Разнася храна по домовете, изтърпява наказание като чистач на улици, заради сбиване и няколко счупени крайници на другите участвали в сбиването. Мечтата му е един ден да се запише да учи аеронавтика в университета.
6. Външен вид
Отличителният белег на Итън е вечно рошавата му черна коса, която сякаш живее собствен живот. Рядко се поддава на някакво третиране и обича да си стърчи в различни посоки, но много от познатите му го намират за очарователно. Очите му са тъмносини, а понякога заради светлината придобиват или светъл, или черен нюанс. Висок и строен, има доста татуировки по различни места на тялото си, като всяка една от тях има различно значение за него. Също така небрежен, разхвърлян, доста странен като цяло. Не само в обличането, но и самият той си е необичайна птица. Върху лицето му през повечето време е лепната идиотска усмивка, но не защото е постоянно щастлив, а защото когато не разбира нещо, предпочита да се усмихва, за да не изглежда глупав. Излъчването му е инфантилно и определено му придава известен чар, но господинчото е доста непохватен, не особено бързо схващащ и това донякъде затъмнява "светлия му ореол". Носи всякакви дрехи, до които се докопа, освен женски. За неговата особа е съвсем нормално да се разхожда по пижама по главната улица, просто защото е пропуснал да се сети да я съблече при ставането. Това го прави атрактивен, определено, но и доста необичаен в очите на връстниците му.
- лик на героя. Shiloh Fernandez

7. Характер: Бунтар. Това е Итън. Ако вие му кажете, че черното е черно, той ще се опита да ви докаже, че черното всъщност е бяло. Не обича да е на едно мнение с околните и не му пука от нищо и никого. Не го интересуват забраните, които му поставят и гледа винаги да ги прескочи, за да може да е от другата страна на барикадата. Гордостта и егото му ръководят живота му и заради тях най-младият господин Уедървил се е сбивал не веднъж. И ако си мислите, че надолу ще последват детайлни описания на една объркана, сложна и дълбокомислена личност, то грешите. В същото време, личността на мистър "Хранилка" е замръзнала на заветните 13 години, които явно в неговия живот са били възможно най-дебилните и глуповати като цяло. Не че е глупав, не, просто понякога му харесва да се прави на такъв. Счита, че е заради факта, че е паднал от едно колело като малък и си е счупил главата, но всъщност тази фрактура не може да бъде обвинявана за на моменти детското мислене на господин Уедървил. Доста е непохватен, но пък тичка доста бързичко, когато се наложи, винаги чупи разни неща около себе си, създавайки пълен безпорядък. Чувството му за хумор е всеобхватно и обожава да е сред хора, които знаят как да се забавляват. Обича да се усмихва, да се смее и е доста лъчезарна личност, която ако не е притеснена от нещо може да мине за нормална. Почти. С манията си към вафли и цигари (адската комбинация) изглежда почти пълно психо, но това са си негови безобидни отклонения. Както се казва - хората страдат от психически неизправности, а той им се радва. Не схваща лесно намеци и понякога си пати от това, обаче пък е по детски сладък, което компенсира всичко останало, нали? И въпреки изброените му недостатъци, той има още една слабост, която е слабо известна на всички (включително и на него, защото не иска да си я признае), а именно, че обожава да чете книги, колкото и малко да са останали след войната.

8. История: История ... колко да е история? Просто низ от случайности, които пък определят живота на господинчото Итън. Роден три години преди войната, както милиони други деца, той губи родителите си в доста крехка възраст. Баща му заминава за фронта като лекар, а майка му остава да работи като медицинска сестра в столицата.
Опс, простете.
Забравих да спомена за коя столица става дума. За Лондон, разбира се. Та, там, живеейки си весело, нашето момченце за първи път се сблъсква с ужаса на войната след една от редовните бомбардировки. Докато майка му е на работа, болницата бива изравнена със земята. Той е при чичо си и леля си, които решават, че щом като САЩ не е на този континент, то европейските сили, които са започнали войната няма как да стигнат и до Америка. Хващат малкото момченце, купуват билети, продавайки малкото си останали собствености и се озовават във Вашингтон. Само че войната не се отказва и здраво стиска малкия Итън за блузата, защото скоро и над тази столица започват бомбардировки. Тримата се принуждават да се скрият в един от бункерите по на запад, за да изчакат положението да утихне, но вместо това се случва така, че САЩ пускат атомните бомби.
И от там нататък?
Ранното си детство Итън помни като замъглено, изпълнено с болка и кръв. С местене от място на място. С борба за живот всяка минута. Леля му издъхва от малария, когато той е на седем, а чичо му я последва скоро. Самият той също се разболява, но явно организмът му се оказва резистентен заради магическите сили и успява да я преживее. От тогава е сам - скита се с останалите бежанци, търсейки спасение, докато не стига до Сънсет Хил. Опитват се да го натикат в сиропиталището, но той бяга постоянно и накрая се заселва в една порутена барака в края на града. Уж го оставят на мира, но шерифите редовно следят как стоят нещата с него и някаква жена от сиропиталището идва да му носи храна.
Чуден живот!
В гимназията е доста непукист и често се сбива - нещо, което му създава репутацията на безделник и нехранимайко. На 17 участва в масов бой, който му докарва 4 години обществено полезен труд. Научил си урока, Итън се захваща да чисти улици всяка сутрин преди да изгрее слънцето, да работи като разносвач на храна и междувременно да се опитва да спести да сбъдне мечтата си - да учи аеронавтика.
9. Дарба: Опитва се да контролира въздуха, донякъде, както и да прави разни дребни
трикове, които изискват съсредоточването на кинетична енергия.
10. Допълнително: Има куче на име Пес.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Leonora Kaiser.
Missis Chaos
Missis Chaos
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   Пон Мар 19, 2012 5:54 pm

Одобрен. Добре дошъл.


When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
but before the night is through,
I wanna do bad things with you.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Лангдън Кроу
I'm a cowboy, baby!
I'm a cowboy, baby!
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   Пон Мар 19, 2012 9:37 pm


- Joseph Fiennes.

Лангдън Кроу
Късната есен на 2152…
Можеше ли да се каже, че въобще беше есен ?! Според спомените ми по това време на годината всички очаквахме наближаваща зима… но войната беше променила всичко и сега не съм сигурен дори и за това.
- Извинете сър! – някой ми извика, изваждайки ме от унеса ми.
Почти бяхме навлезли в Сънсет Хил , след дългото и изтощително пътуване, по време на което нямаше много неща, които да се правят. Живееш ден за ден, за да оцелееш, а ако Бог те пожали, ти остава само да легнеш изморен и да помислиш преди да потънеш в единственото си спасение -сънищата.
Обърнах се към мястото, от където чух да идва гласът и видях една жена в бяла престилка, придружена от двама мъже, които се приближиха към мен. Предполагах, че беше медицинско лице, защото на дрехата и имаше червен кръст, а другите двама носеха зеленикави униформи, напомнящи тези на американския флот. Най-вероятно искаха да ме проверят и ако всичко беше наред да ме впишат в регистъра на града.
- Бихте ли ни казали името си, за да ви запишем в списъка на пристигащите? - гласът на жената се влачеше в тихо съскане.
- Името ми…
Как ме беше нарекла майка ми, май бях забравил…заради войната ли, или заради самия себе си, знам ли.
Единият от мъжете пристъпи недоволно, а другият сложи ръка върху кобура на пистолета си.
Това повика тънка усмивка на лицето ми.
- Лангдън Кроу – тежко отвърнах аз, казвайки първото име, което ми хрумна.
2. Възраст: Роден на 28.08. Някъде на около 32, ако съдим по външния му вид, но някои хора са си просто младолики.
3. Раса: Човек…толкова засега.
4. Социален статус : За повечето хора от града е бедна личност, която се справя някак, живеейки в порутената постройка накрая на града, но… зависи от това кой пита и какво разбира под заможен.
5. Занимание/работа: Ловец…разбира се само на дивеч. Тъй като живее точно до единия от изходите на града е поел инициативата на нощна стража.
6.Огледалце, огледалце на стената, кой най – красив е, на Земята :
Няма какво да се лъжем, Лангдън не особен красавец, но определено е чаровен и запленяващ.
Има елегантен подход, придружаващ думите му с рафинирани жестове, често подкрепени от садистична усмивка. Лицето му навява отпочинал израз, примесен с опит и мъдрост, която не може да възприема наивността на хората. Очите му са остри с кадифен цвят, придаващ им магнетично излъчване. Обича да се облича изчистено и да има добра визия, но определено не спада към графа : „конте”.
Добре развитата му физика са допълва чудесно от множеството бойни умения, които Лангдън е изучил през годините.
7.Невероятно приветлив характер, само малко покварен от лудостта :
Светът е странен и преди да опишем в детайли какво точно представлява господен Кроу, трябва да дадем малко време на същността му да се аклиматизира към условията.
По принцип е комплексен характер – може да е нежна и поетична душа, но същевременно да се държи като властен тиранин. Заради ударите на съдбата, идеалистичната част от него е почти убита, което го прави опасен опонент с желязна воля. Предпочита да разяде врага си отвътре с правилна стратегия и добър психологичен анализ. Не му липсва самоувереност и понякога се държи детински, но в повечето случаи е съвсем умишлено.
Лангдън е разпокъсана личност, никой не може да го разбере, дори той самия. Сякаш е стъпил на мина и сега не може да събере парченцата. За тези, които го познават той е непредсказуем и винаги действа предпазливо, хитро и ловко като хищник, готов да бъде изяден от друг хищник. Преценява умерено събитията през призмата на възможностите, но има моменти, когато под въздействието на силните си емоции действа доста дръзко.
Лангдън живее в Сънсет Хил от известно време. И взимайки под предвид атмосферата в града, той вече има изградена репутация. За някои от познатите си той е тих човек, който си гледа неговата работа, малко е инатлив, но знае как да се шегува. Държи на гордостта си и морала. Знае как да реагира в различни ситуации. Това, обаче се дължи на способността му да се преструва много добре. Други пък го заклеймяват като аутсайдер с неясни мотиви, често заподозрян за незаконна дейност. Трети предпочитат просто да не го забелязват.
Плетеница от всякакви нишки ,изтъкани от това да бъдеш човек и върху, които несъмнено е хвърлила сянка историята му. В последно време Лангдън иска да оцелее достатъчно дълго, за да се изправи с малка иронична усмивка пред всичко, което съдбата все още не успяла да му поднесе.
8.Once upon a time... and they lived happily… Е, следващия път:

And like the old soldier in that ballad, I now close my military career and just fade away, an old soldier who tried to do his duty as God gave him the sight to see that duty.


Война. Войната грабва всичко, помита всичко. Тя може да унищожи един човек, само за няколко години. Бях ударен от войната твърде бързо.
Забравих нарочно, хванах всичките си спомени и ги захвърлих в най-тъмния ъгъл на стаята, за не ги намеря, но ясно знам, че та са там, точно в онзи ъгъл… Загубих какво съм, изтрих името си от това на живите…Шепота от всичките години скрити в мрака ме викаше, но аз станах глух. И подобно на убийството веднъж направиш ли го, вече не е никак трудно.
И тогава реших, че историята ми започна от момента, в който я срещнах.
Златистият и ароматен мед бавно се стече по желязната лъжичка и цопна в ментовия чай, разпръсквайки малки капчици по стената на порцелановата чаша. Неочаквано, но прогнозата за днес беше вярна и всичко наоколо се топеше от жегата. Слънцето над военната база, както и над целия Среден Запад на САЩ беше изпепеляващо. Не само въздухът беше нажежен, а също и отношенията между работниците– от секретарката, през обикновения войник, до генералът на щаба. И все пак, онзи ден, когато не можех да си намеря място, в собствените си дрехи, аз се чувствах безкрайно щастлив. Бях приключил с обучението на пилоти за днес. Потта се стичаше по мен и макар деня да не се различаваше много от останалите, имаше нещо специално. Заради времето всички бяхме изморени, повече от обичайното. Вървях към малкия си кабинет близо до хамбара, със самолети и обмислях възможността първо да подремна, да отворя една консерва за закуска и най-накрая да напиша рапорта си. Тази база беше като забравена от Бога и американското правителство, за това и проверките бяха веднъж на десет години, пък и нямаше някой, който да има нещо против това.
Вървях забил поглед в обувките си, като от време на време, забърсвах челото си. Най-накрая стигнах до малката сграда с покрив, покрит от горе с ламарина. Вътре щеше да е същински парник, добре че, все още имаше два-три работещи вентилатора. Отворих кафеникаво -жълтата мрежа, на която имаше и размазана муха и бързо се шмугнах вътре. Хладна вълна ме заля и чувствайки облекчението, затворих очи за момент, докато не усетих този ментов аромат.
Насочих погледа си към бюрото на Мърл – моят секретар, който мога да опиша като добродушен човек, който държи на приятелството ни. На стола, обаче не стоеше мъж с изтъркана синя риза, навити ръкави, загладена коса и малки ръчички , държащи сплескан хамбургер, нито пък на масата имаше огромна чаша кафе… Напротив срещу мен стоеше, невероятно красива брюнетка с букли, облечена в матово зелена униформа . Устните и бяха свити в неприветлива усмивка, а червеното червило само я подчертаваше. В началото помислих, че съвсем съм слънчасал, но после се притесних като дете на изпит и побързах да козирувам.В нея имаше нещо, което напомняше за майка ми и въпреки, че караше стомахът ми да се свива, същевременно не се бях чувствал по-сигурен.
Жената махна пренебрежително с ръка.
- Ефрейтор, бихте ли ми казали какво се е случило в тази база ? – гласът и се стелеше като коприна.
Премигнах глупаво, парализирах се, нито дума не излизаше от устата ми.
- Искам да знам, защо в момента вие сте човекът с най-висок чин и длъжност, който е решил да „навести” работното си място.
Онемях тотално, не знаех къде се намирам. Шефовете и ръководителите ми, бяха излезли на традиционни я си обяд, който значеше и края на тяхната смяна. И сега, какво щеше да стане… Край на прекрасният ни режим, щяха ли да ни предложат за наказание.
Жената стоеше и ме гледаше, а от нея строеше някаква хладна злоба, предчувствах, че щеше да срине тая база с основите и…

Около десет години по-късно…
Денят не се различаваше много от онзи преди десет години. Слънцето не прощаваше никому. Аз се бях запътил към офиса, влачейки изморено краката си, отново забил поглед в обувките си. Мислех си какво ще правя от тук нататък… Мрежата имаше дупки, но иначе си беше същата.Солени капчици се стичаха по лицето ми, само че не беше пот, сълзи. Този път не се връщах от обучение, този път бях облякъл официалната униформа. Защо ли?! Войната беше започнала…Влязох в стаята, съпроводен от скърцането на прогнилата рамка. Имах чувството, че онзи ментов аромат, отново ме обгръща.Извадих намачкана снимка от джоба си. Кафявите и букли продължаваха да се стелят все така по раменете й, а червеното и червило подчертаваше усмивката и, отместих погледа си към дъщеря ни – същинско нейно копие.
Да, войната беше започнала и първите жертви, които отне бяха семейството ми. Сигурно е смешно, че се върнах отново на работното си място, но нямаше къде другаде да отида. Нямах възможност и време да оплаквам отишлите си, трябваше до отмъстя за тях.
Идвайки в Сънсет Хил, захвърлих поредните спомени в тъмния ъгъл, за да започна отново като Лангдън Кроу.
9. Дарба: Една от дарбите на Лангдън е като нож с две остриета, независимо колко добре я овладял и колко време я изучавал всеки път е строго специфичен. При използването и не може да си позволи да бъде разсеян, изтощен физически и най-важното натоварен психически. Може би най-изкусният инструмент в една война, независимо каква. Все пак не са ли чувствата и историята ни, най-големите ни слабости .
Способността да четеш спомени и емоции, сякаш присъстваш на тях ,пропити в различни предмети или хора е много опасен трик, за личности с лабилна психика като него. Ако потокът е неправилен, информацията, която получава няма да е подбрана и огъната правилно във времето, а ще го помете като ударна вълна от взрив. Благодарение на другата си дарба може да броди и да си играе със сънищата на всеки, който има останали такива. Внимавайте, защото има легенди, че докато спим живеем в друго измерение, а случаите за умрели в съня си хора не са малко.


Последната промяна е направена от Лангдън Кроу на Пон Мар 19, 2012 11:26 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Heinrich Kaiser
The One with The Power.
The One with The Power.
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   Пон Мар 19, 2012 9:46 pm

Още един перфектен герой. shine Добре дошъл сред нас.


Oh, yes, now I remember.

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://western.bulgarianforum.net
Katharina von Bismark
I'm a cowboy, baby!
I'm a cowboy, baby!
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   Сря Мар 21, 2012 11:54 pm



1. Име: Катарина фон Бисмарк
2. Възраст: 18 години
3. Раса: Човек с дарба
4. Социален статус: Спада към средната класа, не е нито богата, нито бедна
5. Занимание/работа: Не работи



6. Външен вид: /Taylor Swift/
На пръв поглед човек лесно би казал, че Катарина е от някоя скандинавска държава.. Швеция, Норвегия.. или пък германка. И с право, би бил напълно прав с това свое твърдение. Кат има руса коса, типична за народността й. Къдриците й се спускат по гърба малко над кръста, като никога не носи косата си вързана. Очите й, сякаш да потвърдят слуха за блондинките, са сини. Светло сини, красиви. В погледа й почти винаги може да се прочетат чувствата й и опитите й да излъже биха били потушени в секундата, в която човек погледне в очите й. Това е единият им недостатък - прекалено са честни и разкриват душата на Катарина. Миглите й са дълги и извити, а веждите й тънки и добре оформени, като всичко това допринася за чаровният й поглед. Кожата й е светла, още едно типично нещо, предвид народността й. Кат не е особено висока, даже напротив - нисичка и дребничка е. Но пък се опитва да компенсира това с по-високи обувки. Тялото й е слабичко и допринася за създаване на впечатлението, че русокоската е едно крехко и лесно ранимо момиче. И всъщност наистина е така.



7. Характер: Характера й е изключително добронамерен. Винаги от Кат струят позитивни мисли. Трудно би могла да се види в лошо настроение или пък ядосана. Не, това е невъзможно. Катарина се ядосва страшно рядко. Вместо това се натъжава прекалено лесно, но бързо й минава. Мила и добра е, въпреки да осъзнава какъв е светът около нея, че всеки мисли за собственото си оцеляване след войната. В нея все още се е запазило онова чувство, подтикващо я да влезе в положението на всеки и да помогне дори на непознат, безвъзмездно. Може да е добра и готова да помогне на всеки, но това в никакъв случай не я прави глупава. Не позволява да я контролират и бързо потушава опитите да бъде използвана. Оптимистка е, като това винаги й е помагало в живота, макар и родителите й да са мъртви и да няма никой на този свят. Тя осъзнава това, осъзнава че е напълно сама, но никога не се е предавала, което автоматично я превръща в инат. Инатлива е и то много, винаги прави всичко по силите си, за да стигне до крайната си цел, та дори и неща над собствените си възможности. И когато всичко изглежда зле, тя пак не се отказва. За нея надеждата е единственото нещо, което й е останало. Напълно подържа теорията, че надеждата умира последна, затова никога не си е позволявала в нея да не гори поне една искрица на надежда.



8. История: Катарина е родена в Германия, по времето на Третата световна война. Или по-точно в края на войната. Нямала нещастието да стане свидетлка на унищожителната сила на войната и на смъртта. Родителити й починали точно в края на войната, затова Кат нямала шанс да ги опознае. Била осиновена, или по-скоро приета от едно семейство, без да има нищо общо с тях. Скоро разбрала, че не е съвсем обикновена, около нея се случвали винаги странни неща с огъня. Мислели я за луда, когато казвала че може от нищото да направи огън и че когато някой от семейството се нарани и тя също усещала болката. Първоначално всички мислели тези нейни думи за шега, но те се повтаряли всеки ден, затова накрая решили че Кат има психически проблеми, което не било така. Просто никой не искал и не можел да повярва, че тя по-специална от всички в така нареченото й семейство. На 15 години "майка" й починала. Заедно с това "брат" й ибягал и не се върнал в продължение на месец. Месец, в който Кат живеела сама с "баща" си. Така и не разбрала какво се е случило с така наречения й брат, защото и тя избягала. Баща й бил зъл човек, който нямал нищо общо с майка й. Напивал се всяка вечер и в случаите, в които се прибирал ядосан си изкарвал гнева върху Катарина, под формата на удари, от по силните от които Кат губела съзнание. Тогава интересът на баща й се изпарявал. При поредния опит за повтаряне на това, Кат направила може би единственото лошо нещо през живота си. Умишлено подпалила къщата, макар и да не можела да владее силата си както трябва. Избягала без дори да разбере, дали мъжът е оцелял или е загинал в пожара. Това може би една от причините да не използва дарбата си почти никога, освен факта, че все още не зна как да я контролира без да причини някакви щети или да нарани човек около себе си.



9. Дарба: Емпатия, макар и това да е по-скоро проклятие за нея. Другият й талант е, че владее огъня, но не го е овладяла добре, затова рядко се опитва да прави каквото й да било с тази си дарба.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Leonora Kaiser.
Missis Chaos
Missis Chaos
avatar


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   Чет Мар 22, 2012 8:41 pm

Одобрена, добре дошла. Извинявай за закъснението.


When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
but before the night is through,
I wanna do bad things with you.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Създаване на гражданин.   

Върнете се в началото Go down
 

Създаване на гражданин.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Wild, Wild West :: Картотека: Вашите досиета :: Създайте си герой-