Създаване на престъпник.

Засега сте в началото на своята кариера като престъпник и почти никой не ви познава. Въпреки това, ако работите усърдно, и правите достатъчно големи удари, съвсем скоро ще можете да преминете в графата "most wanted criminal" и да се превърнете в бич за обществото.

1. Име
- прякори
- псевдоними
2. Възраст:
Имайте предвид, че Третата Световна е била преди 17 години. Това значи,
че ако героят ви е по-голям, то той може да е роден във всяко кътче на
Земята.
3. Раса: Малко разяснения .
4. Социален статус Богат, беден.
5. Занимание/работа: Без шериф.
6. Външен вид
( към снимката тук добавете и 3-4 реда описание )
- лик на героя.
7. Характер
( да не е под 5 реда)
8. История: Първо вижте историята на форума и тогава нагодете своята към нея.
(нека бъде най-малко 7-8 реда)
9. Дарба: Повече - тук.
( изберете си ДВЕ.)
10. Допълнително
(всичко останало, което сметнете за нужно да споменете за героя си)

Само ще ви помоля да ми смените името на Dev Constantine. (с точката) ^^

//

Създаване на престъпник. Tumblr_m0xt0xx4v61r0gt0xo1_500

{ Megan Fox

#01.
Open your eyes, open your mind ;

Име
Доколното знам, истинското й име е Девора. Само Девора, защото фамилията й не е извеснта. Подвизава се най-вече като Дев Константин. Но не мога да бъда сигурен, защото тя използва страшно много псевдоними. Най-често се подвизава като Алдис или Сам.

#02.
My killer, my shadow; wherever I go, you follow ;

Възраст
Младо момиче е, на около деветнайсет – двайсет.

#03.
Santa no soy ;

Раса
С риск да ви излъжа, мисля, че е обикновен човек с необикновена способност.

#04.
Sill got the blues for you ;

Социален статус
Променлив.

#05.
I'm worst at what I do best and
for this gift I feel blessed ;

Занимание/работа
Незаконни занимания. Хаос. Анархия. И каквито още асоциации ви изникват за тези две думички.

#06.
Shes got a smile it seems to me reminds me of childhood memories ;

Външен вид
Дев е сексапилна, това не може да й се отрече. Висока, със стройно тяло (резултат от динамичния й живот) и пленяващ поглед, тя спокойно би печелила първите места на конкурсите по красота. Очите й се менят от сини на сиви, според настроението й, и са единственото нещо, което не може да контролира (паралелно с другата й, неовладяна като хората способност). Стилът й на обличане е небрежен, апатичен - класически кецове, дънки и кожено яке. Плюс задължителните слънчеви очила, независимо от времето.

#07.
Oh lord have mercy on my soul
for I have walked a sinful road ;

Характер
С риск да не ми повярвате...
Тази жена е луда. Откачена. Ненормална. Тя е болна, уверявам ви. Никога не можеш да знаеш какво ще й хрумне в следващия момент и дали няма, както сладко си приказвате, да насочи дулото на пистолета си към главата ви. Свикнала е да прави каквото поиска и нито нов ледников период, четвърта световна война или някаква висша сила са в състояние да се изпречат на пътя й... с успех. Помита всичко със замах и финес. Не знам как е станала толкова зла и какво я е провокирало да се държи толкова безчувствено, да ходи по ръба и да се подиграва със живота си, но е факт, че Дев не е човекът, който искате да срещнете в тъмна уличка през нощта. Рядко някой я е виждал да проявява милост, но свидетели твърдят, че се размеква с малки деца и животни. Към всички други е невменяема, жестока; скитница, чиято единствена цел на живота се заключва в три думички - хаос, уиски, покер.
Едно нещо е сигурно обаче – никога не се ядосва. Или по-скоро – никога не го показва. Кипне ли й кръвта, ще ти се усмихне и ще замълчи, и ще стовари сладкото си отмъщение тогава, когато най-малко очакваш. Има хладнокръвна реакция в екстремни ситуации и именно тя бе човекът, похапващ си сладолед на фона на глобалния катаклизъм...
Кораво копеле. Зла жена. Сестра на самия Дявол.
Да не кажете после, че не съм ви предупредил.

#08.
I've been wandering, feeling all alone.
I lost my direction and I lost my home...

История
Не е известна на никой, освен на самата Девора. А тя никога не разказва за себе си или пък ако го прави, то са някакви измислени истории, носещи почеркът на богатото й въображение. Носят се много слухове за миналото й, кой от кой по-интересен и по-украсен от предишния. Аз лично съм чувал разни преположения, че е родена в Русия (което обяснява любовта й към водката и наличието на тренинг в надпиванията), в семейството на баща елитен фалшификатор и майка сектантка. Двамата били в много лоши отношения и покрай тях Дев научила и някой друг трик за физическа самоотбрана... Отличавала се като интелигентно дете с шарена фантазия и след като навършила тринайсет, баща й я посветил в тънкостите на фалшификаторството, откъдето започнала престъпната й кариера. Момичето лека полека започвало да кривва по наклонената плоскост и скоро станала много повече от фалшификатор. Дори молитвите на майка й към Буда не могли да я спасят.
Друга история, която съм чувал, е, че е родом от Сенегал, Западна Африка. Общо взето човекът, от който я чух тази история, ми разказа същите неща, но с леки изменения. Майката не била сектантка, а мисионерка, а бащата – изкусен мошеник, който въвлякъл дъщеря си в своята сфера пряко волята й. О, и имала брат, който починал (онзи не каза нищо повече по въпроса)... И натам историята се припокрива с другата.

Но има едно няколко детайли, които открих при по-задълбочено разследване и които са абсолютна истина. Единият от тях е, че Дев Константин е родом от Сиера Леоне, Западна Африка. Не е известно в какво семейство е живяла и дали е имала братя или сестри, но се знае, че когато е на петнайсет години, убиват тогавашният й приятел, разчленявайки го пред очите й, след което я изнасилват. Смята се, че убиецът е резултат от грешките на бащата на Дев, който се замесва с грешните хора. Явно този му ход по-късно причинява смъртта на съпругата му, неговата собствена и опитът за убийство и на напълно опустошената Девора...
Официално е била мъртва цели три минути – достатъчно време, за да бъде завлечена и оставена на брега на езерото в непосредствена близост до къщата на семейството й... Само Дев си знае какво е изпитала, когато се е събудила, но няколко неща са сигурни:
Уно: Получава амнезия. Мозъкът й блокира болезнените спомени и тя изгубва представа коя е, какво е станало с нея и защо не си спомня нищо. Единственото, което си спомня, е първото си име. Фамилията й не фигурира сред спомените й.
Дос: След като възкръсва, коренно се променя. Става зла, подла и изпитва постоянната нужда да отмъщава на света, без и самата тя да знае защо. Превръща се в трън в очите на полицията и между нея и един инспектор от Интерпол започва нещо като игра на котка и мишка.
Трес: Друга част от промяната й след като смъртта я прегръщала в продължение на три минути, е тази малка шерлокоподобна способност.

#09.
You better run, better run,
faster than my bullet ;

Дарба
Тя има тази странна дарба, наречена „ускоряване на вероятностите”. Звучи смешно, но не мога да се сетя за по-ясно име за тази способност. Общо взето, когато се сблъска с дадена ситуация, в рамките на секунди може да види всички възможни действия, които може да направи, и да прогнозира последствията от тях чрез тази причинно-следствена линия ;;
Владее (или по-скоро - опитва се) огъня.

#10.
Niemand gab mir einen Namen, keine Sonne die mir scheint ;

Допълнително
#10.1 Пристрастена е към хазарта и е много добра на покер ;
#10.2 Кара един бял античен Кадилак „Елдорадо”, модел от 1959 година, който обожава и ревностно пази. Даже му е дала име – El Bastardo Blanco (в превод от испански: Бялото копеле) ;
#10.3 Слуша всякакъв вид музика, но най-вече класически рок и е нещо като ходеща енциклопедия с име „Всичко за класическите рок групи и техните членове” ;
#10.4 Пристрастена е към шоколад, покер, уиски и ножове, с каквито междувременно си служи доста добре ;
#10.5 Колкото и да е странно, мрази лъжците и лицемерите и винаги е имала чувството, че си е патила заради чуждите грешки. Не го показва никога, но се чувства изгубена ;
#10.6 Изключителна актриса и отличен боец, тя е запозната с оръжията отблизко и е достоен противник в бой. Носи навсякъде със себе си задължително един нож, пристегнат за глезена й и един автоматичен пистолет .50 калибър, затъкмен за колана й.

Превъзходен герой! rose

Добре дошла, веднага ти сменям името.

Създаване на престъпник. Tumblr_lznu8cF8p71qaw7cio3_500

01.My name is..

Името на тази точно определена млада дама е Карлийн Шрайър; това обаче не е гаранция, че определено можете да я срещнете в обществото под него. Ще се крие под всякакви прякори, ще накъсва името си многократно и до съвсем различни неща по простата причина, че всеки път щом го чуе... се започват или с неприятностите или с мрачните и гадни настроения. Носи прекалено много лоши спомени; как да изпитва симпатии към него? Най-често можете да я видите да се подвизава като "Лена", но със същата важност са и "Илейн" и "Ел". Фамилията си винаги ще пропуска, но ако се наложи да я използва ще завали говора си за да излезе не "Шрайър" а нещо от сорта на "Райър, Райънър".
Прозвища за сега няма, временно положение е.

2.What's my age again?:

19.
И още мъничко.
В разгара на летните жеги й предстои рожден ден или нещо такова, когато ще прескочи още една стълбичка в скалата с години. Не изгаря от желание да отбелязва тези си годишни мъки и понеже изглежда младолика може да послъже, че е малко по-млада. Наистина възрастта не й личи и годините въпреки тежкият живот са оставили някаква невинна и почти ангелска аура да струи смело от нея почти пред по-голяма част от денонощието. Рожденната й дата е 9 август, което я прави представител на зодията лъв. В характера си е хванала доста от предполагаемите черти, но много не съвпадат; втората й зодия е пълна противоположност и се получава една пълна каша. Лена не е разбирач, но нейна позната постоянно я трови с информация на тази тема и си прави жалки опити да й гледа на абсолютно всичко, включително развалена храна.

3. I think I maybe am...:

Човек с дарба.
Липсва й информация как и защо е свършила така, след като не познава родителите си.

4. Society will know me as...

Бедна.
Или нещо такова- има малко оставени спестявания, но ги държи заровени дълбоко в задния си двор и не ги пипа. Живее буквално на ръба на немотията, но пък не се лишава от абсолютно нищо.

5. I'm into:

Две в едно.
На пръв поглед Илейн е просто парче младо месо, което от скоро е прието със стипендия като частен ученик на малък университет. Изучава философия, но като цяло нивото на образование не може по никакъв начин да се сравнява с нещата, които са били преди да се разрази Третата Световна. Може би като цяло е загуба на време, но е леко и неангажиращо и й допада; работи и като перфектното прикритие.
През останалото време е все още начинаещ ловец на глави. Да, престъпник, който лови престъпници и ги предава срещу точно определено възнаграждение. Като цяло не е най-добрата професия за едно младо девойче в тази възрастова група, но е единственото, което й е останало от настойника й. О, и касата с огнестрелни оръжия.
Ел се надява да успее да си извоюва място нагоре в стълбичката на ловците на глави, защото в момента никой не я взима на сериозно. За момента просто се опитва да се внедри по-качествено в престъпното общество на града, за да си отвори повече вратички и при следващата поета поръчка шансовете й за успех да са по-високи. С други думи, преди да предаде някого срещу малка торбичка с пари просто се внедрява в средата му и си слага приятелска маска; не е хубава тактика и определено няма да й отвори портите райски, но за сега не я е вкарало в особено значими неприятности.
Мечта за бъдещето? Да стане шериф и да изостави джебчийството(кхъм, от време на време й се налага да краде от магазините ако иска да не пипа спестяванията); по този начин хем ще лови отново престъпници хем ще води малко по-перспективно съществуване.

6. My face, your face:
Създаване на престъпник. Tumblr_lzhrvlY71u1qkwbyqo9_250

Създаване на престъпник. Tumblr_lzhrvlY71u1qkwbyqo17_250

Кафяви къдрици се разпиляха по възглавницата, завземайки я като територия. Цветът не бе чист- на места бе просто тъмен почти до черно а на други отиваше спокойно към едни по-светли гами между русото и червеникавото. Мътната слънчева светлина проникваща през старите завеси не бе достоверен източник и видоизменяше естеството на абсолютно всички цветове събрани в малкото прашно помещение. Нищо не бе такова, каквото изглеждаше. Собственицата на тази малка армия от кичури с многостранни интереси бе една едничка, името бе Карлийн. Не, в момента не приличаше на себе си. Сериозната маска, която носеше под дневната светлина и извън почти комфортното убежище на малкият си дом сега се бе стопила до доволно ленива физиономия. Сънят бе оставил доста силен отпечатък върху нежните форми изписващи цялостно и лицето и тялото й и можеше дори да заключим, че Лена е много щастлива. В страната на сънищата всичко винаги бе по-леко и макар и детайлите около последният й сън да бяха дълбоко засекретени и вече изнизали се от къдравата й главица доброто чувство не искаше да мърда. Нямаше намерението все още, след около час воднистото кафе щеше да го размъти и изпъди и денят официално да започне. До тогава девойчето имаше пълното право да се излежава и радва на едното му блажено затъпяване на всички сетива.
Тялото й се развъртя, търсейки още по-удобно положение в тясното легло със стар дюшек. Завивките се бяха разместили и увили около тялото й в някакъв странен пашкул. Беше й топло, може би малко в границите на прекаляването, но не й се търсеха сили да се бори с твърдите и поизтъркани от много пранета чаршафи и одеало. Изкушаващо беше да потърси хладнината навън- слънцето бе изгряло едва преди час и лъчите му все още не пареха жежки и дразнещи както щяха да са по обяд и след това. А и въздухът бе с една идея по-свеж, можеше дори и вятър да има. Прекрасна атмосфера за да изпуши първата цигара за деня, нали?
Тази идея определено свърши магията и с тромавост, която обикновенно не можеше да намери в себе си, защото тялото й се движеше с особена грация, девойчето се измъкна от леглото. Босите й крака усетиха пълноценно твърдите и лакирани неравномерно дъски на спалното помещение; не се сдържа и разпери пръсти за да усети грапавата и студена материя под себе си още по-качествено. За миг мерна отражението си в огледалото- с ръст заковал се някъде около метър шестдесет и девет и издължена фигурка напомняше повече на процеланова скулптурка. Изглеждаше прекалено крехка, за да е нещо повече от младо момиче, но фактът, че бе измъкнала изпод възглавницата (за да завлече със себе си, не друго) старинно изглеждащ револвер от нещо напомнящо бял метал. Изработката бе изумителна- не бе нещо, което да срещнеш на друго място извън частен музей на разглезен богаташ. Плюс бе и че работеше и по тази причина бе любимата й част от наследството получено от Венъм.
-Мяу? - Адмирал се измъкна изпод някаква купчинка дрехи, протягайки цялото си тяло. Котаракът беше едър, сив и жертва на не една улична дрязга с негови себеподобни. Годините го бяха изоставили с едно око, пооръфана опашка и нагризани уши. Въпреки всичко бе изключително авторитетен и с интелект, който понякога я притесняваше.
- Добро утро. - Ел се наведе, клекна. Котакът се качи с предни лапички на дясното й коляно, оставяйки й се за сутрешното "добрутро". Изящни, но с позагрубяла кожа, ръце се заеха да го галят а девойчето хвърли още един бързи поглед в огледалото. Сивите лещи си бяха на мястото на очите й, погледът бе все още мътен и сънлив. Беше заспала с тях, което бе малко вредно, но преди да си легне не бе могла да намери предпазителя за да покрие очите си. Въздъхна. Единственият очевиден резултат беше, че бялото на погледа й бе обсипано с няколко малко кръвоизлива и... не, не си личеше чак толкова много. Ако се вгледаш, да. С едни черни очила нямаше да даде шанс и за това.

Създаване на престъпник. Tumblr_lzhrvlY71u1qkwbyqo10_250

Създаване на престъпник. Tumblr_lzhrvlY71u1qkwbyqo14_250

- >I look like: Astrid Berges-Frisbey

7. Yep, she's got a personality:

Девойчето е привидно кротко по характер, има топла усмивка и ако си в списъка й с ценни индивиди ще се старае да е само приятелски настроена към теб. Кръгът обаче е малък, защото е природно интровертна, без разбира се това да я прави крайно стеснителна. Просто не е огромен фен на това да показва открито какво й се върти в главицата под буйната коса- ще ти трябва повече от пени за да платиш за мислите й ако толкова много настояваш за това. От части тази й затвореност й се изкарала славата на доста студенокръвна кучка в някой не толкова нормални ежедневни среди, което добре поддържа маска за нелегалните й занимания. Лена се опитва да се вживее в тази си роля и да се наслади на авторитета, който получава и от части мисията е успешна. Намесят ли се в ситуацията огнестрелни оръжия дори не му мисли, те са нещо като голямата й любов и с такова парче метал в ръка просто забравя за всичко останало й я обзема особена еуфория. Истински щастлива е само в тези моменти и не можем да я виним- тренира с оръжие в ръка от много ранна детска възраст и е свикнала прекалено много с особената тежест в ръце. Мерникът й е безпогрешен и тежко и горко на опиталият се да се бори с нея ако е тръгнала по работа като ловец на глави. Разбира се не зарежда с истински муниции, прибягва само до олекотени гумени, които само оставят гадни синини и най-много леки вътрешни кръвоизливи. Не иска да влиза в излишни препирни със закона и да оставя линийка от трупове след себе си, особено ако иска някой ден да стане шериф.
Да направим заключение? Лена е кротичко девойче с качествен поукър фейс от който всички смятат, че всъщност е само способ да крие студено-чудовищното си характерче. Работохолик е, лесно се отдава на цели (стига да се докажат като наистина важни) и държи там на де що близки хора има тайно. О, важно е да споменем и че е изключително отдадена на спестовността си. Иска някой ден да си подари ново семейство и живот, които да не са на ръба на съществуването и хаоса. Докато настъпи момента да захвърли опасностите и да заживее щастливо до края на дните си ще събира всичките си спестявания именно закопани на различни места в двора си.

8. So, my lifestory, huh?:

Чувстваше се нелепо. Роклята бе нова, макар и само по нейните стандарти. Водеше се нискокачествена конфекция и я бе купила от разпродажба в такъв магазин близо до дома си. Имаше етикети и всичко, не беше обличана никога преди, но дори и след прането и ютията пак не бе достатъчно представителна. Макар и неин рамер й стоеше като смешен стар чувал. Лена искаше да идва тук всяка седмица зашеметяваща, да показва, че се справя добре с живота и Венъм да е горд но... веднага щом заявеше това реалността отваряше с ритник вратата и се настаняваше. Не успяваше да идва всяка седмица, веднъж месечно бе по-правилно. Последният път бе дошла бинтована и с изкълчена ръка, сега пък се опитваше да се докаже с нелепата рокля и... най-тъжното беше, че колкото и да й се искаше да вярва във всякакви романтични идеали за отвъдното и живота след смъртта пред нея бе само студен надгробен камък и още хиляди такива скупчени симетрично върху полето. Настойникът й бе починал от раните си преди година, от тогава се опитваше да живее сама. Не, дори не трябваше да го брои само като "опит". Получаваше се и в това бе абсолютно убедена, просто нещо липсваше и някаква празнина, която не можеше да именува постепенно търсеше още и още пространство дълбоко в нея. Може би бе просто остатъчната скръб от това да загуби единственият индивид, който бе имала за семейство. Мъжът бе играл и майка, и баща, и брат. Въпреки огромната им възрастова граница и дългите години, които бе живял сам, петдесет годишният Джонатън Солдуун, познат още като Венъм, се бе опитал да й осигури живот още от момента в който я бе срещнал за пръв път. Едва на две годинки, с родители жертва на войната, Ел вероятно не би могла да извади повече късмет от онзи тогавашният довел до срещата им. Не помнеше хората, дали й живот, но никога не се бе и интересувала достатъчно за да ги проучи. Венъм бе всичко, или поне трябваше да е, докато нелепа случка не й го бе отнела. Нападнат в засада от шайка малолетни бандити, подло нокаутиран и сетне просто изоставен да губи кръв от нанесена набързо рана от нож. Толкова за един портфейл- просто обикновенна кражба в по-мрачните райони на града. Илейн бе мислила много по това, беше дори правила опити да намери проклетниците и да им види сметката... но отмъщението може би не бе най-добрият вариант. Личните й убеждения все още не бяха мръднали от това, че Венъм би могъл да надделее лесно над хлапетата- ако не друго бе дългогодишен наемник и познаваше добре професията, тънкостите. Мръсните номера. Именно той й бе предал всичко това, за да я подготви за един читав Ловец някой ден- още на осем бе заявила, че иска да бъде като него и няма да приеме "не" за отговор.
Сега... сега имаше само това за спомен от него, каса с оръжия и рушащата се къща. Не беше много, но отчаяно себе вкопчила в тях като удавник за сламка. Беше нейният спасителен пояс- ако го нямаше вероятно щеше да е лишена от всякакви перспективи да намери пътя си. Да се опита да дегустира живота на своя отговорност. Звучеше сложно, но... май бе започнала да му хваща тънкостите. Сега поне знаеше, че има цел и я гони вярно. Някой ден щеше да се върне тук като шериф, като член на новото си семейство и най-вече, като някой щастлив и живеещ пълноценно.
- Виж, донесох ти цветя. - момичето се усмихна, клякайки ниско долу в праха.

9. Being gifted and all..:

Дарбата на Лена е простичка, но изключително опасна. Ако не носи специални лещи, които променят цвета на очите й от топло кафеникав в сивкаво-зеленикав, погледа й върху абсолютно всичко ще е крайно смъртоносен. Също като някоя модерна версия на Горгона Медуза от митологията на древните гърци Ел може да вкаменява- процес, който е необратим и окончателен. Няма контрол над силите си и наистина, ако не са лещите реално е обречена.

10. More 'bout me:

#котаракът й Адмирал е на повече от десет години и може би е безсмъртен, защото не е мръднал нито инч от както го познава.
#тайно има романтична душа и чете някакви останали от преди последната Световна поредица от книжки, любовни новели. Вероятно ще пренебрегне правилото си да убива ако някой научи за тази й любима занимавка в съботните следобеди.
#чистофайница е и е адски подредена, къщата й винаги свети от чистота и ред макар и на пръв поглед да изглежда изключително претрупана и пълен хаос.

Неотразим герой. Супер много ми хареса. Разбира се, одобрена си ^^

Създаване на престъпник. Pour_a_little_salt_by_suicide_bee-d4g5rt0

how i look;;

-Ти луд ли си? За какво са ти всички тези пари, Пьотор?- избута го яростно Аня, за да се разкара от пътя й.
Макар и млада по лицето й вече си личаха следите от преждевременна застарялост, от които й беше трудно да се отърве. Мразеше как изглежда, когато се усмихваше. Разкриваше няколкото, иначе незабележими, бръчици по лицето й, най- вероятно причинени от радост в онези времена, когато нямаше война. Цвета на очите й сякаш бе избледнял, макар да запазваше, все още, онази дълбокост на кафявото, караща събеседника й да потъва в тях всеки път, когато Анастасия впереше поглед в него с любопитство или дори загриженост... любов. Толкова трудно познати чувства за него, че си намираше за напълно необичайни, а причината да го карат да се държи като котка върху горещ ламаринен покрив му се струваше толкова срамна и непозволена, че се страхуваше да я сподели с Анастасия, за да не бъде отхвърлен или заклеймен като луд и ненормален.
-Аня, скъпа Аня, не можем да крадем от всички, представяш ли си на какъв глад и нищета ще бъдат подложени след нашия удар. Замисли се, остави парите и вещите и да се махаме от тук.- призова я Пьотор, докато отстъпваше няколко крачки назад под натиска на ръцете й.
Опита се да обвие крехкото й тяло със своите и насилствено да я изнесе, ала този план бе напълно осуетен от гъвкавостта и пъргавостта й, които си оставаха ненадминати от неговата бързина. Беше толкова слабичка, че понякога му се струваше, че ще се счупи, но в моментите, в които проявяваше силата си, Пьотор, както и малко други можеха да повярват, че може да се съдържа толкова много сила в тези крехки, сякаш порцеланови крайници. Изражението на лицето й бе твърдо решено да успее, да се подсигури за следващите месеци поне финансово, за да може да преживее още някой ден в тежката война.
Дългите й пръсти сръчно и бързо ровеха из шкафовете, намирайки ценни предмети и онези разноцветни хартийки, наречени от някой смотльо. Желанието за живот бе изписано по погледа й и си личеше по начина, по който отказваше да чуе думите на Пьотор и да ги осмисли. Че защо й бяха, когато можеше да послуша себе си и да си живее царски в някой от бежанските укрития, където да търгува с каквото й падне и така да си изгради достатъчно добро име и възможността да бъде жена, която мъжете не смятат за неспособна, дребна и ставаща единствено за безразборно сношение. Трябва да вметна, че по това време бе едва на шестнадесет и можеше спокойно да си каже, че е дете.
-Пьотор, застреляй се!- изкрещя в лицето му Аня, хващайки го ядосано за яката.
Тридесет годишния мъж се понаведе напред, за да изравни нивото на погледите им. Позволяваше си да обича това момиче, да бъде привлечен от нетипичния й сексапил и непринудеността на детската неподправеност, която притежаваше едновременно Анастасия.
Ръката му бавно се обви около тънкото й кръстче. Запъпли по гърба й, докато не стигна до гъстата й, дълга коса. Нави я около дланта си и я дръпна рязко и непредвидено назад. Това накара Настя да извие гръб назад, пускайки яката му и да се обърне с гръб към него. Изпищя еднократно, но достатъчно високо, че да я чуят навън.
-Сега ще мълчиш и ще ме слушаш, Георгиевна, и да не си кривнала от пътя, защото, обещавам ти, лично аз ще ти съкратя живота.
Създаване на престъпник. Harmony_by_suicide_bee-d4g9k1c

Създаване на престъпник. Harmony_by_suicide_bee-d4g9k1c

how i feel;;

-Мразя те, Пьотор! С теб живота ми се превръща в още по- голям Ад!- изпищя Георгиевна, блъскайки с всички сили по металната врата, която я разделяше от останалия свят.
Как смееше да я затваря в толкова ключов момент? Защо не й позволяваше вече трета година да се появява на фронта. Изпитваше такова желание да види как куршума от револвера й се забиваше в гърдите на някое от онези вражески копелета. Не разбираше мотивите на Пьотор. Вече беше достатъчно голяма, навършила почти двадесет, Аня имаше пълното право да се намира там отвън, демонстрирайки заложбите си на истински убиец, за какъвто беше родена. Сръчните й ръце фалшифицираха документи до съвършенство, не притежаваше силно изразена ловкост, но пък беше пъргава и хитра, достатъчно, за да оцелее поне половин час на фронтовата линия, а не тук долу... в това гадно смръдливо мазе, от където не чуваше нищо.
Единствената компания, която имаше в момента бе компанията на собствените й мисли. Толкова объркани и хаотично движещи се. Често и противоречиви, но в никакъв случай уплашени. Ако имаше уплаха, тя можеше да идва единствено от неспособността да се измъкне от това място, не достатъчно голямо, за да бъде използвано за друго, освен за малък подземен килер или както в случая, човешки затвор. Изведнъж почувствала се зле, Анастасия отстъпи крачка назад, колкото й позволяваше пространството зад нея и се свлече на пода безпомощно. Обви краката си с ръце, загледана в дръжката на вратата, сякаш така можеше да я накара да се отвори. За жалост не беше така, единственото, което умееше бе да доставя удоволствия. Плътски удоволствия, колкото и странно да й се струваше и никак не проумяваше как се случва, ала въпреки това не протестираше. Можеше да бъде доста полезно от време на време, способността, която я спасяваше не веднъж от бавна и мъчителна смърт.
Не беше свикнала да се чувства безполезна. Обичаше усещането на сила и способности. Харесваше й да държи нещата в свои ръце, макар и скрита зад нечия друга личност, привличаше я самото усещане да управлява някого безмилостно, но и справедливо. Сега нямаше тази възможност, сякаш съзнанието й се удряше в стените на главата й, на пространството, което го ограничаваше и го караше да се чувства толкова лошо. Караше го да крещи безмълвно, както в старите филми, сякаш част от него умираше изведнъж, карайки другата част да скърби.
И като се замисли, Аня не бе скърбяла истински от загубата на Миша и си бе обещала да не скърби повече. Така и бе направила, от очите й се стичаха сълзи единствено от ярост и недоволство. Пьотор, макар и нежен и доста по- мил с нея не беше мъжа, който търсеше, усещаше го повече като баща, по- голям брат дори, прекаляващ със загрижеността, именно заради нея в момента бе затворена в килера- мазе. За миг отново й се приплака, но преглътна мъжки и отказа сълзите... не и днес, нямаше да е днес...

story of my life;;
Анастасия Георгиевна е родена в една януарска, студена сутрин в Санкт Петербург малко преди започването на третата световна война. Дъщеря е на Оля Георгиевна и Игор Машерич. Игор обаче не признава дъщеря си и това кара Оля да емигрира заедно с Аня три дни след раждането й в Англия. Анастасия е силна привърженичка на науките и генното инженерство. Аня притежава интересната способност да доставя плътски удоволствия с мисълта си или докосване. Така и не успява да стигне до университет и да си изгради име в тези среди, защото войната я застига. До тогава е била в компанията на мъж, също много по- голям от нея на име Миша. Миша умира малко преди запознанството й с Пьотор. Бива разстрелян на фронта и така и не успява да си каже всичко с Аня. В последствия започва престъпния си живот заедно с Пьотор, който никак не е съгласен с него, но все пак, малката, по това време, дама не се вслушва в това, което говори той и насъбира провинения за години напред. Стига до там, че да краде от една от църквите в големия Лондон, лишавайки я от много от ценностите й. След това си престъпление се укрива за известно време.
По- късно отново се появява, обявила брака си с Пьотор, за да оправдае появата на русокосо дете, което води със себе си. В последствие убива Пьотор и отново изчезва от лицето на земята... до днес, когато е забелязана заедно с детето край Sunset Hill .

Лик: Cindy

Създаване на престъпник. Tumblr_m08j0cNRK31qj7hvgo1_500

Candice Accola

Вид
Смъртен грях - Гняв

Име
Алена.
Известна още като: Алена Блекбърн, Алена МакКуин, Алена Джеймс или Алена Драгомир.

Възраст
Греховете са най - старите същества, а тя е най - голямата от тях. Но изглежда на 18 години.

Способности
Обикновените сили за един смъртен грях.

Социален статус
Богата

Създаване на престъпник. Tumblr_lsg0j15Yel1r40otbo1_500_large

Външен вид
Тя едно много красиво момиче. Кожата й е бледа нежна, фина като
коприна. Привидно толкова крехка и ранима, сякаш от стъкло , а всъщност толкова здрава и непроницаема. Очите - те са едно от на-запленяващите неща що се отнася до момичето. Сини, игриви, пълни с живот, обрамчени от гъсти мигли. Устните плътни и запленяващи, привличат всяко едно мъжко създание. Косата, златно руса, падаща на едри къдрици. Тялото й привлекателно, сексапилно, добре оформено.

Създаване на престъпник. Tumblr_lzjxm0hU8b1r70ss3o1_500_large

Характер
Всички си мислят, че тъй като Алена е смъртен грях има сложен и объркан характер, който много малко можеха да разгадаят. Това обаче дали е така или не не се знаеше. За нея всичко бе лесно, за околните всичко около нея бе трудно. Както тя често казва - зависи от гледната точка и от самия човек.
Алена на първо място поставя своите интересни и желания. Би направила всичко по силите си, за да постигне целите си и определено не се съобразява пред никой. Ако 'и се изпречиш на пътя 'и или по някакъв начин 'и попречиш би могла да те смаже като малко животинче стига да иска. Никога не може да познаеш кога те лъже и кога казва истината. Толкова спокойна, хладнокръвна и уравновесена, че едва ли някой би я помислил за опасна. Тук обаче всички грешат. За нея важи: Тихите води са най - дълбоки. Ако някой наистина я ядоса или нарани нея или неин близък по някакъв начин Алена ставаше пожар и би причинила ужасни неща както на виновника така и на самия свят. Импулсивна личност, никога не знаеш какво ще направи в следващия момент. Може би любопитството 'и е малко в повечко, но на кого му пука?
Ала въпреки всичко Ал винаги е готово да помогне на истински приятели и никога не би го оставила в беда. Винаги ще е до теб при трудни моменти и никога не би се отказала от някой, в който вярва. Вярно, че не се доверява лесно, но веднъж направили го, този, пред който се е разкрила ще има невероятна личност в ръцете си.

Създаване на престъпник. Caroline-Favim.com-234200_large

История
Малко е трудно да се определи историята на Гняв. Все пак не се знае от колко време съществува, пък да не говорим за историята 'и. Но е посещавала много държави. Била свидетелка на много войни, повечето на които тя била енициаторка, и нечувани и невиждани до тогава истории. Била свидетелка и на много неща и знае почти всичко за всеки. Преживяла е прекалено много неща и може да даде много добри житейски съвети на когото и да било. Има повече врагове отколкото се очаква, но това изобщо не я притеснява. Ала историята 'и винаги ще остане една загадка за всички онези, които не я познават като сестрите 'и - останалите смъртни грехове. Толкова много тайни, които ако излязат на бял свят едва ли някой щеше да е доволен и току - виж настъпи четвъртата световна война. Но да не говорим вече за това, че току виж съм казала нещо, което не трябва. Няма да свърши добре нито за мен нито за вас, които четете това.
Да преминем на частта с престъпността. О, това винаги е била една страст на Алена.Толкова е добра, че просто не е за вярване. А всичко започна с огромната скука, която налегна душата на прекрасната Алена преди много години. И, за да разведри ежедневието си, Ал реши да се позабавлява малко. А какво по - забавно за един смъртен грях, който е видял и преживял почти всичко, престъпността. Там можеше да се всеки, който си поискаш; да правиш това, което си поискаш. Не, че Але и преди това не правеше същото, но тук поне можеше да го прави с други. Пък и 'и бе доста интересно първоначално да си поиграе с няколко боса на големи престъпни групи. След това и тя се запали по престъпността и от преди векове, заедно със сестра си Елена в един отбор можеше да се каже, че са най - изпечените престъпнички. Няма нещо, с което да не са се занимавали и все още продължават.
След третата световна война, за която от части може и да бе виновна, разпалвайки яростта на много влиятелни хора, Алена и сестра 'и заживяха в Sunset Hill. Прекрасно местенце за два смъртни гряха.

Анастасия, как обичам такива ... истински и пълнокръвни герои. <3 Разбира се, че си одобрена.

Алена, чудно и ти си одобрена. Сега ще оправя ранговете и групите.

Създаване на престъпник. Tumblr_m139cjS9Xh1r4sd5ro1_250

Nina Dobrev

Вид: Смъртен грях (Похотливост)

Име: Елена Блекбърн

Възраст: Годините й са неизвестни, но тя изглежда на около 18

Способности: Нормалните сили за един смъртен грях, плюс да го наречем таланта да поражда похотливост у мъжката част

Социален статус: Богата

Създаване на престъпник. 518

Външен вид: На пръв поглед е най-обикновено момиче. Нормално висока, сдобре изваяно тяло. Нито дебелно, нито анорексично слаба. Стройна и красива. Косата й е кафява и гъста, спускаща се на леки вълнички до кръста й. Почти никога не може да се види вързана, Елена я оставя свободно да се спуска по гърба й. Очите й са с приятен шоколадов цвят, способни да задържат вниманието на околните. Има извити мигли и тънки вежди. В повечето случаи не слага грим, а ако го направи - то само подчертава очите си. Кожата й е мека и гладка, светла. Във всяко едно нейно действие личи грация, а всеки неин поглед е потенциална покана за флирт. Като цяло изглежда като крехко момиче, но това само заблуждава околните. В действителност никой не може да каже с точност какво се крие под тази красива обвивка.

Създаване на престъпник. K-Pierce-gifs-katherine-pierce-23157276-500-228

Създаване на престъпник. K-Pierce-gifs-katherine-pierce-23157276-500-228

Характер: Характерът на Елена не може да бъде определен с точност. Бързо си сменя настроенията, като изключително бързо се ядосва, а това не е добре за хората около нея. Първото впечатление, което създава е за едно не особено добре настроено към другите момиче. Самовлюбена, жестока.. с една дума - кучка. В действителност наистина е такава, но не е чак толкова зла, за колкото я представят другите. Никой не я познава токлова добре, че да може да говори вободно относно това каквa е тя. В един момент може да е особено мила, а в следвашия - изненадващо жестока. Но "мила" за нея е доста относително понятие, това означава по-скоро великодушна в представите на един от смъртните грехове. Когато се ядоса, това никога не свършва добре за този, който я е предизвикал. Обича да се изтъква, да показва и доказва, че е нещо повече от другите. Увереността й в себе си граничи с нарцисивъм и надменност. Когато реши да е мила, тези нейни не особено приятни качества като нарцисизма биват потиснати, но за кратко. Прекалено своенравна е и върши каквото си поиска, независимо дали е редно или не. А ако не е правилно, то задължително ще го стори. Без проблем си навлича неприятности, от които обаче бързо се измъква. Доста често не мисли преди да извърши нещо, но никога не съжалява за действията си, независимо какви са.

Създаване на престъпник. Katherine-Pierce-Gif-ladybellaswan-26891982-500-282

Създаване на престъпник. Katherine-Pierce-Gif-ladybellaswan-26891982-500-282

История: Сериозно? Историята на един смъртен грях. Това е нещо, което не е известно дори на приятелите й. Не се знае нито откъде произлиза, нито на колко е години. Всъщност едва ли някой би могъл да каже каквато и да е подробност относно по-ранния живот на нашата тъмнокосна Елена. Знае се единствено, че е на наистина много години с древен произход, макар и неясен за никого. Единственият човек, който знае почти цялата част от историята й, е сестра й Алена, с която всъщност е най-близка, като се има предвид и факта, че са виртуозни престъпнички. Справят се завидно перфектно с всяка престъпна дейност и най-доброто е, че трудно биха могли да бъдат хванати. Елена е преживяла толкова много, с колкото повечето същества не могат да се похвалят и дори не могат да мечтаят за толкова. Е, като изключим сестра й, която е по-голяма от двете... Видяла е толкова войни, че дори им е изгубила бройката. Троянската, Първата и Втората световна война, преживяла и Третата, за която пръст има и Алена, нейната русокоса и гневна сестра. Ел винаги има план за всяка ситуация, а в комбинация със сестра си се измъкват от всяко едно местопрестъпление с невероятна прецизност. Нещата, с които да не могат да се справят се броят на пръсти, те са изключително добър екип от две виртуозни престъпнички, а благодарение на всичките си години на света са запознати с едва ли не всичко. Не буквално, разбира се, едва ли има някой, който да е всезаещ.. След края на Третата световна война, Елена и Алена заживяли заедно в Сънсет Хил.

Одобрена си. Сега ще те добавя ^^

Заглавие: Сам Калалучи Вто Мар 20, 2012 3:53 pm

Създаване на престъпник. Scaled.php?server=839&filename=zv1rnl62qo1500

Brad Pitt

12 Септември 2149
- По дяволите, искам това описание! Кога ще е готов? Да не би „Мона Лиза” да рисувате?! – гневеше се детективът. А служителите му, по-горки от всякога, тичаха наоколо, запретнали ръкави.
Описанието! Готово ли е?
Изгуби ли го?
Ужас!
Мъж с черни плътни очила и голямо черно палто мина зад детектива. Без дори да го познава, го хвана за ръка и поведе някъде из коридорите на студената сграда.
- Няма от какво да се притеснявате, господин Роу. Сигурен съм, че екипът ми ще е готов след броени минути. – продължи преди детектива да успее да се обади. – А дотогава защо не изчакаме във вашия кабинет? Все ще има какво да обсъдим, не мислите ли? Чудесно! След вас. – отвори вратата на малкия офис, докато чакаше изненадата от лицето на Роу да премине.
Той влезе, огледа набързо непознатия в профил и зае обичайното си място на креслото срещу бюрото. Но дори това не го спря да шари из този... какъв беше? Екипът му? Да ни бе да беше някой от разследващите? Или...? Забелязал погледа му и сякаш прочел мислите му, непознатият се усмихна дружелюбно.
- Аз съм син на Барнел. Познавате го, вярвам. – как да не го познаваше? Та той беше шефът на отдел „Разследвания”. За проверка ли беше изпратил това момче? Баща му, въпреки че заемаше главния пост, абсолютно нищо не разбираше от тази работа. Дано поне синът му имаше малко нюх в нещата.
- Какво мога да направя за вас? – изгубил вече интерес, Роу се обърна към документите на бюрото си.
- Радвам се, че попитахте. – отново тази усмивка. Ах! Да не би в университета модел да е бил? Нищо чудно с тази визия. – От известно време се занимавам със случая „Кеплър”, въпреки че окото ми е хванал... – наведе се напред и тихо добави: - Балтазар!
- Ама вие сериозно ли? – засмя се детективът с известна нотка на гордост. Да, той беше най-запознат със случая. Може би и единствения (с изключение на шефа, разбира се), който имаше достъп до засекретената информация. Приведе се също напред, следвайки примера на младия Барнел и заговори на глас: - Повярвайте ми, не бихте искали да си цапате ръцете с този престъпник. Ако изобщо така мога да го нарека.
- Защо?
- Той е... мой случай от отдавна и няма да ви лъжа – един от най-трудните, на които съм попадал. Има и друга страна, разбира се, тази на зрител, вашата. Разбирам заинтересуваността ви. Трогваща е. Но не бих могъл да ви споделя нищо по случая.
- Ами инцидента преди две седмици? Всеки в отдела за това говори? Намерихте ли отпечатъците вече?
Може би беше заради поста, който заемаше баща му или заради онази усмивка, но Роу не издържа и се поддаде на изкушението с няколко прости думички:
- Отпечатъци нямаше. Но очевидец – да. Съвсем скоро ще имам портретната му характеристика. А от там нататък едва ли ще ние толкова трудно да го хванем.
Изведнъж вратата се отвори с „гръм и трясък” и оттам задъхан се показа полицай със зачервеняло от бягането лице. Той подаде лист хартия на Роу. А той на свой ред изпадна в транс. Погледна документа, а след това – синът на шефа. Хартия – сина на шефа. Отново. И отново. Възможно ли бе?

25 Септември 2149
- Спокойно, господин Роу! Властите преследват господин Калалучи от без очилатото му лице до не татуирания му глезен!
- Мразя го този английски дявол, Джеймс.- оплакваше се детективът. Отпусна се назад и заговори, сякаш повече на себе си, отколкото на шофьора. – Знаеш ли от колко време го преследвам? От почти... пет години. А напредък – почти никакъв.
- Винаги съм се питал какво му е на този.
- Познавам го. Много добре при това .Но на този въпрос не бих могъл да ти отговоря. Поне не и точно формулирано. Работата е там, че всички карти са на масата, а постоянно откривам, че ми липсват асаци. Виждаш ли, знам цялата му биография. Наложи ми се наизуст да я преговарям в продължение на седмици. Мога да ти кажа, че е отраснал в малко английско градче край крайбрежието, че няма баща, че сестра му е умряла едва на 7 години. Знам, че някъде там има семейство. Дъщеря доколкото се сещам. Би трябвало вече да е навършила годинка. – обърна се развеселен към шофьора. – Познавам съпругата му. Всъщност и ти я познаваш. Крейс? Лора Крейс?
- О, да. Спомням си. И тя ли е майката на момичето?
- Предполагам. Защо й е да ме лъже? Но видя ли, че и тя изчезна. Успя да я измъкне от системата. Но както и да е, ще продължа нататък, а ако се сетя още нещо за Крейс ще ти кажа допълнително. Та, доколкото ми е известно Калалучи започва с продажба на марихуана. После хероин и така докато просто няма значение какво носи в торбата, стига това да слага хляба на масата. Семейството му не е било от най-заможните. Тогава е на 17. Една година след като става пълнолетен убива за първи път. Бях първи на мястото на престъплението. Така си и спечелих случая за по-нататък. Често ни казвам, Джеймс, по-ужасяваща гледка не съм виждал! А на стената срещу жертвите стоеше подписа му „Балтазар”, изписан с кръвта. – детективът потръпна. – След това провинение дойде периода му на веселие. Удари на банки и казина основно. Постоянно получавахме оплаквания на нови и нови места. Силите му нямаха свършване. До миналата година когато пак уби. Знаеш подробностите, мисля.
- Да, известни са ми. – кимна положително шофьора, гледайки напред към пътя. Калалучи? Хм!

13 Декември 2149
Огледалото се беше изпотило от топлата вода. Той мина с кърпата по повърхността му и въздъхна уморено. Банята не му беше подействала толкова освежаващо, колкото предполагаше, че ще бъде.
- Идваш ли? – чу се женски глас зад вратата.
- След малко. – отвърна, проверявайки ключалката. Все още заключено.
Обърна се към огледалото. Пак него.

Остави ме намира!
Знаеш, че няма да го направя, нали Сам?
Не сега! Тя е в другата стая. Нека да е след малко. Да се приготвя и излизаме.
Не! Омръзна ми да чакам! Като изпълним поръчката, тогава ще се забавляваш с куклата. Сега няма да си губим времето с нея.

Хвърли кърпата настрани и бързо започна да се облича. След като беше готов отново погледна огледалото, където беше този друг „аз”.

Тръгваме ли?
Към края и обратно!

Име Сам Калалучи, или още познат като Балтазар
Възраст: 33 горе-долу
Раса: Човек с дарба
Социален статус : Общо взето се причислява към Бедните.
Занимание/работа: Търговец на редки предмети
Дарба: : За дарбата си той е нещо като кадилак, минаващ на автостопове т.е. може да "задържа" души в себе си. Често те замъгляват преценката му, като поемат контрол над тялото. И в повечето случаи решават да се установят за постоянно там вътре.

Престъпниците се заформяте като най-впечатляващите персонажи във форума.
Одобрен, добре дошъл.

» Създаване на гражданин.
» Създаване на аристократ.
» Създаване на шериф.

Създаване на престъпник.

Създаване на престъпник.

Similar topics

Similar topics